Светлият лик на смъртта

— Не се смейте, лельо Таня, знаете, че е така. Вие с татко сте съпрузи и трябва да спите отделно, а не в една стая с мен.

— Но нали на морето прекрасно си спяхме в една стая!

— Това беше неправилно — упорито възрази момичето.

Бузите на Татяна пламнаха, но тя веднага се стегна. Не, двамата със Стасов нямаха причина да се упрекват. През годината, изминала от женитбата им, неведнъж им се бе налагало да спят в една стая с Лиля, но никога нищо не бяха си позволявали в такава ситуация, намираха други възможности. Пък и не бяха по на двайсет, тя беше на трийсет и пет, Владислав — на трийсет и девет, така че принудителното въздържание не им струваше много усилия. Откъде тогава се бяха пръкнали тези мисли в главата на детето?

— Я слушай, Лиля — строго каза Татяна, — искам бързо да си признаеш какво четеш в момента.

— „Замъкът на шапкаря“ от Кронин. Не, не, лельо Таня, аз всичко разбирам. Татко ми каза, че може да я прочета.

— Е, щом той е казал, тогава добре. Само имай предвид, че книгите и истинският живот не са едно и също, разбираш ли? Ние с татко ти много те обичаме и винаги се радваме, когато можем да бъдем тримата заедно. А всичко останало… просто го изхвърли от главата си. И да не си посмяла да помислиш, че можеш да ни попречиш. Когато хората се обичат, те не могат да си пречат. Разбра ли? А пък ако си се затъжила за Ирочка и искаш да поживееш в Питер, и това ще направим. Можеш да ни дойдеш на гости през ваканцията, например през ноември. Между другото харесва ли ти Кронин?

— Харесва ми — уклончиво отговори Лиля. — Но вие пишете по-хубаво. От всички писатели най-много обичам вас.

Татяна не издържа и избухна в смях.

— Лилка, някой ден ще ме умориш с твоите оценки! Къде е Кронин, къде съм аз! Различни епохи, различни страни, различна тематика, в края на краищата — различни жанрове. Може ли да ни сравняваш? Уверявам те, ако аз се захванех да пиша роман за семейство, в което деспотичният баща съсипва живота на дъщерите си за угода на собственото си честолюбие, щях да го напиша много по-лошо от Кронин. Можеш да ми повярваш.

Докато говореше, Татяна продължаваше да мели суровите картофи, като междувременно разбъркваше каймата в тигана. Почти всичко беше готово, оставаше съвсем малко. Когато дойдеше Стасов, трябваше само набързо да залепи пирожките и да ги пусне във врящата вода. Докато той си измиеше ръцете и изядеше гъбената супа, пирожките щяха да бъдат сервирани.

Стасов се прибра почти в девет — огромен, зеленоок и весел. Вече знаеше, че вкъщи го очаква дъщеря му, затова пътем от работата си бе купил специално за нея деликатесен салам, който Лиля обожаваше повече от всички лакомства на света. Той разпалено хвалеше гъбената супа, шумно се радваше на картофените пирожки и през смях разказваше как се запознал с продавачката на книжния щанд в магазина, където преди малко се отбил да купи салам.

— На щанда й има четири от твоите книги. Правя аз умна физиономия и я питам как се продават книгите на Томилина. Тя ми отговаря, че се продавали много добре и тя самата ти била почитателка, както и всички нейни познати, но те имали някои възражения. Разбира се, заинтересувах се какви именно. Продавачката ме попита защо се интересувам. Наложи се да й кажа, че съм твой литературен агент.