Били Стрейт [bg]

— Аха. — Нямах представа. Знаех само, че е родното място на Мартин Ван Бурен.

— Ферма ли имате?

— Не точно, живеем в къща.

— О! — Тя пак се усмихна, дори още по-широко, и погледна към момчето. Той изглеждаше отегчен. — Е, кажи на родителите си, че Холивуд наистина е лудо място. Има всякакви изроди. Ще внимаваш, нали? През деня и ако си с родителите си, няма страшно, но няма да ходиш през нощта. Нали така, Чък?

— Да бе — каза Чък и попипа рядката си брадичка. — Ако ходиш, задължително се отбий в Музея на восъчните фигури на булевард „Холивуд“, малкия. Там е супер. И в Китайския киносалон, чувал ли си за него?

— Разбира се — казах аз. — Където кинозвездите отпечатват ръцете и краката си в цимента.

— Аха — каза момчето и се засмя. — И изливат мозъците си в канализацията.

Те се посмяха малко и продължиха нататък.

Шофьорът на първия автобус, на който се качих, ми каза, че трябва да имам точни пари, затова се наложи да сляза, да си купя сода и да разваля парите. Което беше добре, защото утолих жаждата си и премахнах сладкия вкус в устата си. След половин час дойде друг автобус и аз бях приготвил точния брой монети, също като някой местен.

Автобусът спираше много често, а и движението беше толкова натоварено, че през матираните прозорци гледах как небето се оцветява в сиво-розово, докато шофьорът извика: „Булевард «Холивуд»“.

Не изглеждаше много по-различно от мястото, на което бях преди. Стари сгради с на пръв поглед евтини магазини и кина. И същият шум. Вълни от шум, прииждащи една след друга. И в Уотсън се чуваха звуци — лаене на кучета, тътен на камиони по шосето, викове на вбесени хора. Но всеки беше отделен, можеш да го различиш от останалия фон. Тук, в Лос Анджелис, всичко се сливаше в един страшен шум.

В къмпинга можех да се разхождам през нощта, да поглеждам през прозорците. Дори съм виждал хора да правят секс не само млади, но и стари, с бели коси и отпуснати кожи, които се движеха под одеялата със затворени очи и отворени усти, държаха се един друг като удавници. Знаех места в горичката, където винаги беше тихо.

Холивуд не приличаше на място, където бих могъл да намеря тишина, но ето ме тук.

Вървях по булевард „Холивуд“ и внимавах за изродите, за които ме бе предупредил Чък. Не знаех как точно изглеждат. Видях висока едра жена с огромни ръце, но после разбрах, че е мъж. Това със сигурност се вместваше в понятието. Тийнейджъри с коси като гребени и с черно червило, пияници, някои от които бутаха колички за пазаруване, черни, мургави, китайци — всякакви. В ресторантите продаваха неща, за които никога не бях чувал, като джайро, шварма и окидог. В магазините предлагаха дрехи, костюми и маски, сувенири, музикални кутии и луксозно дамско бельо.