Били Стрейт [bg]

— Човешка?

— Човешка или маймунска — каза Лоу.

— Е — каза Стю, — освен ако някое шимпанзе не е избягало от Зоологическата градина и не си е купило вечеря, вероятно няма да сбъркам, ако предположа, че е Хомо Сапиенс.

Лоу се намръщи.

— Вероятно. Нещо друго?

— Някакви други секрети?

— Като кръв ли?

— Като каквото и да било, Алън.

Лоу трепна.

— Засега няма.

— Провери. Моля те.

Лоу продължи да взема проби, да сваля отпечатъци от пръсти и други следи. Сюзън Роуз бе повикана да снима скалите. Петра и без това ги беше скицирала, преди да се оттегли.

Въпреки усилията на експертите, следващата находка бе нейно дело.

Намери я на пет метра над скалите, където отиде да разгледа, защото нямаше какво да прави, а кучетата бяха продължили нататък.

Но бяха изпуснали нещо, полускрито от листата и боровите иглички. Под зелено-кафявия килим нещо пъстрееше.

Беше червено. Отначало си помисли, че е още кръв. Но после се наведе и го видя. Огледа се за Стю.

Той се беше върнал при колата и говореше по мобилния си телефон, онзи миниатюрния, който баща му, пенсионираният очен хирург, му бе подарил за Коледа. Петра махна към Лоу. Той порови, но не намери нищо около червения предмет. Сюзън го фотографира. Тръгнаха си, а Петра сложи ръкавиците си и го вдигна.

Книга. Дебела, тежка, с твърди корици, подвързана с червена изкуствена кожа. На гърба имаше номер от библиотека.

„Нашите президенти: Ходът на американската история“.

Отвори я. Обществена библиотека на Лос Анджелис, филиал Хилхърст, район Лос Фелиз.

Картонът й още беше в книжния джоб. Не беше се харчила много. За година имаше само седем печата, последният беше отпреди девет месеца.

Открадната? Бракувана? Знаеше, че библиотеката се отърваваше често от стари книги, защото в артистичния си период пълнеше полиците си с много ценни бракувани томове.

Разлисти страниците. Нямаше печат за брак, но това нищо не значеше.

Мозъкът на Петра започна да прожектира въображаеми диапозитиви. Дали някой бездомник, интересуващ се от американска история, не си беше намерил удобен естествен заслон, където можеше да си чете и да яде сандвичи, като от време на време поглежда към паркинга, колкото да стане свидетел на убийството?

По книгата нямаше мазни петна, значи вероятно не беше на човека, който си е похапвал зад скалите.

Или може би господин Крак-маг ядеше, без да се цапа?

Дори и книгата да беше негова, голяма работа! Нищо не доказваше, че е бил тук точно когато Лиза Рамзи е била заклана.

Освен факта, че урината е отскоро. Отпреди не повече от дванайсет часа, според Лоу, а д-р Ливит беше определил, че убийството е станало между полунощ и 4 сутринта.

Свидетел — или може би самият убиец? Горският човек, скрит зад скалите и чакащ идеалната жертва.