![Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/7/bili-strejt-bg-download.jpg)
Били Стрейт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Петра Конър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-696-8
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:
Минахме покрай няколко автомобилни гробища в подстъпите на Болса Чика. Стъклата на колите блестяха като огледала. Профучахме и край ягодови полета, покрити с найлонови ленти. Когато минавах покрай тях с мама, тя винаги казваше: „Ягодови полета, също като в песента“. Замислих се за нея, но после я прогоних от ума си. След полетата нямаше нищо — само път и планини.
След известно време минахме покрай мястото, където родителите на мама бяха катастрофирали. Загледах се в него, видях как изчезва през задния прозорец. След това заспах.
6.
Стю издърпа Петра настрани.
— Карт Рамзи. Ако е вярно.
— Изглеждаше убедена.
Той хвърли поглед към Сюзън Роуз, която мяташе триножника на задната седалка на колата си.
— Прилича ми на наркоманка, но определено изглеждаше убедена.
— Първата ми мисъл, след като видях тази касапница, беше, че жертвата е познавала убиеца.
Стю се намръщи.
— Веднага ще се обадя на Шолкопф да ни даде някакви насоки. Имаш ли представа къде живее Рамзи?
— Не. Мислех, че ти знаеш.
— Аз ли? Защо? О! — Усмивката му беше много тънка. — Не, никога не съм играл в неговия сериал. Ти гледала ли си го?
— Никога. Той играе полицейски инспектор, нали?
— По-скоро раздава лично правосъдие. Оправя нещата, които ченгетата не могат да разрешат.
— Много сладко.
— И за телевизия не става. Тръгна по националния ефир, но скоро след това падна, започнаха да го продуцират независими продуценти и успяха да го пласират на няколко места. Мисля, че Рамзи е изпълнителен продуцент на сериала. — Поклати глава. — Слава богу, че никога не са ме викали в него. Представяш ли си какъв майтап щеше да падне на мой гръб? — Той сви устни и когато се обърна към Петра, изглеждаше, сякаш всеки миг ще се изплюе.
— Какво му е толкова лошо на сериала? — попита тя.
Той я погледна в очите.
— Дървени диалози, слаби сюжетни линии, никакво развитие на героите, Рамзи не може да играе. Още? Пълни дупките в късните часове в събота вечер и сигурно станциите го купуват на безценица.
— Искаш да кажеш, че Рамзи не е чак толкова богат.
Стю подръпна тирантите си с пръст и погледна към тялото на Лиза Рамзи, което вече бе покрито.
— Пресата ще налети като лешояд на мърша, щом това е бившата на Рамзи. Докато говоря с Шолкопф, би ли отишла при госпожица Роуз да я помолиш да държи устата си затворена, докато не се произнесат и шефовете?
Преди Петра да може да отговори, той тръгна към колата. Един униформен замаха бясно от другия край на паркинга и двамата се затичаха натам.
— Намерих това тук. — Полицаят посочи една чанта до входната врата. — Не съм я докосвал.
Черна щраусова дамска чанта.
Един от техническите експерти, висок младеж на име Алън Лоу, си сложи ръкавици и я разгледа. Пудра, червило — също марка „Мак“. Стомахът на Петра се сви. Монети, пуснати вътре небрежно, черен щраусов портфейл. В него имаше кредитни карти, някои бяха издадени на името на Лиза Рамзи, други — на Лиза Боулингър. Шофьорска книжка, получена в Калифорния, със снимка на разкошна блондинка. Лиза Лий Рамзи. Според датата на раждане беше на двайсет и седем години. 1.65 м, 43 килограма. Съответстваше на размерите на трупа. Живееше на „Доуни Драйв“, Бевърли Хилс, в апартамент. Нямаше банкноти.
— Изпразнена и изхвърлена — каза Петра. — Грабеж или имитация на грабеж.
Стю не коментира, просто тръгна пак към колата, а Лоу започна да прибира съдържанието на чантата в найлонови пликчета. Петра се върна при тялото. Сюзън Роуз стоеше до краката на трупа и слагаше капачката върху обектива.
— Свърших — каза тя. — Искате ли да снимам нещо друго?
— Може би хълмовете отсреща — отвърна Петра. — Чакаме полицаите с кучетата. Зависи те какво ще намерят.
Сюзън сви рамене.
— Нали ще ми платите? — Бръкна под развлечения си пуловер, извади медальона си и започна да си играе с него.
Струни от китара на метална верижка. Отлична интуиция, детектив Конър!
— Свирите ли? — попита Петра.
Сюзън изглеждаше учудена.
— О, това ли? Не. Приятелят ми свири в една група.
— Каква музика?
— Алтернативна. Падате ли си по нея?
Петра се постара да сдържи усмивката си в прилични граници и поклати глава.