Дъщеря на съдбата [bg]

— Не споменавай за това пред никого, защото е нещо много лично. Вече си жена и ще трябва да се държиш като жена. Край на детинщините. Време е да постъпиш в училището на мадам Колбер — бе цялото разяснение, което приемната й майка изстреля на един дъх, без да я погледне, вадейки от шкафа дузина превръзки, поръбени лично от нея.

— Загазила си, момиче! Сега тялото ти ще се промени, мислите ти ще се объркат и всеки мъж ще може да прави с теб, каквото си ще — я предупреди по-късно мама Фресия, защото Елайза не успя да скрие новината от нея.

Индианката познаваше треви, които можеха да прекъснат завинаги менструалния цикъл, но не посмя да й даде от тях, защото се боеше от господарите. Елайза прие предупреждението сериозно и реши да бъде нащрек и да не допусне то да се изпълни. Побърза да стегне гръдта си в копринен пояс, убедена, че щом същото средство е дало резултат в продължение на векове за смаляване на стъпалата на китайките, както бе чувала от вуйчо си Джон, нямаше как да не подейства, за да скрие гърдите й. Реши също така да пише. От години бе наблюдавала как мис Роуз пише в тетрадките си и предположи, че го прави с цел да се пребори с прокобата за обърканите мисли. Колкото до последната част от пророчеството — че всеки мъж ще може да прави с нея каквото си ще, — на това тя не обърна особено внимание просто защото не бе в състояние да си представи как ще се появи мъж в нейното собствено бъдеще. Мъжете до един бяха поне двайсетгодишни старци — в света липсваха същества от мъжки пол от нейното поколение. Единствените, които й харесваха за съпрузи — капитан Джон Съмърс и Джейкъб Тод, — бяха недосегаеми, единият, защото й беше вуйчо, а другият, защото, както цяло Валпараисо знаеше, беше влюбен в мис Роуз.