Конан отмъстителя [bg]

— Хей — извика той. — Чакай малко, бързоноги приятелю! Не си ми описал къде се намира тази вълшебна женска къща, за която никога не съм чувал, макар че добре познавам Вакла. Я да погледнем под качулката ти…

Тирадата на Ардашир бе прекъсната изведнъж от силна ръка, стиснала гърлото му. Жилавите мускули, изпълнени с нечовешка сила, го сграбчиха като гигантско менгеме. Обикновено го смятаха за най-силния мъж в компанията му, но сега, в това нестабилно състояние, беше безпомощен срещу внезапната атака и животинската сила на кимериеца.

Той бързо го завлече в една тъмна уличка. Туранецът едва си поемаше дъх и дереше с нокти ръцете, които го душаха. Почти изгубил съзнание, той бе завързан бързо със собствения му шал. Нападателят му го обърна грубо по гръб и тогава той видя пламналите очи на похитителя си. Варваринът заговори със съскащ шепот на развален хиркански:

— Попита ме за името ми, източно куче! Чувал ли си за Конан, когото зуагирите наричат Иамад ал-Афта? Вожд на хозаките и пиратите от морето Вилайет?

Туранецът не можа да направи нищо, освен да издаде приглушен звук през нараненото си гърло. Конан продължи:

— Върнах се от Запада и сега ще получа от теб информация, дори ако трябва да ти изгоря очите или да ти одера петите, за да я измъкна!

Макар че беше корав и смел мъж, Ардашир бе парализиран от шока. Той посрещаше нормалните врагове, като зуагирските банди, кшатрийските легиони или защитните войски на завладените западни нации с фанатичната твърдост на опитен воин. Но този варварски гигант, коленичил над него с гола кама… Туранците се сещаха за него със суеверен ужас. Сагата за смелите му подвизи го бе надарила с магически сили в техните очи: името му се споменаваше наред с имената на митическите великани-човекоядци.