Конан отмъстителя [bg]

— Смееш да нахълтваш в покоите ми, ти, окървавен негоднико! — озъби се той. — Чух, че пак си тръгнал да скиташ и се надявах дивите коне да ти откъснат краката. Но тъй като…

Втурна се напред с бърз дъговиден удар. Много мъже щяха да се объркат от думите му и нямаше да усетят как това свистящо острие ще пререже гърлото им, но пантерската мощ на варварските мускули спаси Конан. Той парира удара с дръжката на меча си и замахна с яростен контраудар. При размяната на удари и мушкания той скоро разбра, че се е изправил срещу един от най-опитните бойци, с които се бе срещал някога.

Но никой цивилизован фехтовач не можеше да се сравнява с уменията и скоростта на Конан, закоравял във войни и битки срещу врагове от целия свят още от детството си. Само бойният опит, който бе натрупал като наемник, го бе направил по-добър с меча от всеки обикновен воин. Уменията бяха затвърдени в мозъка му в безкрайни, кървави схватки по далечни бойни полета. Освен това той притежаваше светкавичната бързина на първобитен варварин, останала непритъпена от удобствата на цивилизацията.

Докато дуелът продължаваше, Везиз шах започна да се уморява и очите му се изпълниха с ужа̀сен страх. С внезапен вик той хвърли ятагана си в лицето на Конан и хукна към стената. Там треперещите му пръсти опипаха повърхността, сякаш търсеха пружина, която да отвори таен изход.

Конан завъртя черната си грива и избегна оръжието. В следващата секунда ръката му се уви около врата, а коляното му се заби в гърба на туранския емир. Гласът му бе ужасяващ шепот в ухото на Везиз шах.

— Куче, помниш ли как хвана десет от моите афгулци — когато командваше един ескадрон в Секундерам? И как изпрати осолените им глави в буркани с пожелания за приятно угощение? Времето ти дойде. Гний в Ада!

Кръвожадният кимериец бързо се надигна и заби коляно в гърба на врага си. Гръбнакът на туранеца изпука като суха клонка. Безжизненият труп се строполи на пода. Изпотен и запъхтян, Конан се обърна към жената на дивана.

Танара не се помръдна по време на битката. Сега тя се изправи, очите й грееха, вдигна ръце и безстрашно приближи към Конан, без да обръща внимание на окървавения меч в ръката му. Кръвта във вените му се разбушува от тази гледка.

— Ти си истински мъж! — прошепна тя, притискайки се в грубата му ризница и увивайки ръце около мускулестия му врат. — Никой друг не би могъл да убие Везиз шах. Радвам се, че ти го направи. Той ме принуди със заплахи да дойда тук и да се подчинявам на прищевките му.

Конан усети горещия устрем на развълнуваната си кръв. Ако беше по-млад, щеше да прегърне жената, без да мисли за последствията. Но сега се надигна предпазливостта на дълго трупания опит. Той изръмжа предупредително.

— Беше облечена другояче, когато се срещнахме в Канария — каза той, хвана двете й китки в голямата си лапа и я дръпна силно на дивана до себе си. — Разкажи ми историята за онази засада и за твоето участие в нея. И сега никакви лъжи, ако искаш да ти се размине!