Конан отмъстителя [bg]

— Какво ще кажеш за едно питие, мълчаливи тъпако?

Един въоръжен гигант си проби път през тълпата с трясък от преобърнати столове. Зад него се чуваха бесни ругатни. Той се пльосна на свободния стол край масата на Конан. Очите му бяха изцъклени войнствено, а позлатената ризница и коприненият шал бяха опръскани с вино.

Конан присви очи. Човекът бе облечен с алената мантия и белия тюрбан на Имперската стража. Тюрбанът бе украсен с пауново перо — отличителен знак на капитан от тези елитни войски. Несъмнено беше от отряда, разбил зуагирите и хванал в плен Ийн Алал. Всъщност може би той бе командвал тази група. Ето възможност, пратена от боговете, стига Конан да съумееше да я използва добре.

Едрият кимериец се наведе напред в изблик на престорено приятелство: лицето му остана скрито от сянката на кафията.

— Не се чудѝ, че това място ми се струва тъпо. Дойдох само да си утоля жаждата. — Потупа дружелюбно войника по рамото. — Тръгнал съм към една къща на удоволствията, където жените са толкова красиви и опитни, че могат да си съперничат с куртизанките от Шадизар!

Капитанът изхълца, поклати глава и с голяма мъка успя да фокусира погледа си.

— Ха? Жени? Добра идея. Всъщност ти кой си?

— Хотеп от Кеми, телохранител на търговеца Зеба. Ела с мен, човече! Едно посещение на това място ще те засити за цял месец.

Конан не беше майстор в преструвките. Поведението му би събудило подозренията на един проницателен и трезвен човек. Обаче в пиянския унес на туранеца бяха останали само най-първичните инстинкти. Задъхан от силна похотливост, той се наведе напред и се оригна звучно.

— Твърде дълго се мотах из проклетата пустиня, без да зърна жена.

— Беше ли е дружината, която направи засада на зуагирите?

— Дали съм бил е тях? Аз им бях командир!

— Много добре!

— Да, това беше славна битка. Но единствената жена в кервана беше онази йедка Танара, нека боговете поразят надменността й с циреи!

— Тя ти е отказала?

— По-лошо! Зашлеви ми плесница, когато се опитах да я целуна в палатката й!

— Много нахално от нейна страна! — поклати глава Конан.

— И това не беше всичко. Ще повярваш ли — заплаши, че ще ме одере жив на големия площад в Аграпур, ако не се държа добре. Мен. Ардашир от Акиф! Да се държа добре! Сякаш някой мъж с червена кръв може да се контролира, когато я зърне!

— Срамота. Как ни третират жените!

— Стига толкова. Водѝ ме в твоята къща за удоволствия, стигиецо. Нуждая се от забрава и почивка.

Надигайки се нестабилно, туранецът си проправи път през навалицата. Конан го последва. Хладният нощен въздух на улицата ги посрещна като удар с мокър парцал по лицето. Капитанът видимо изтрезня, докато вървеше. Изведнъж стана любопитен и надзърна към полускритото лице на спътника си, който мълчаливо бързаше до него.