Конан отмъстителя [bg]

— Ще направя жертвоприношение на Бел като израз на моята благодарност — каза търговецът, когато и последната камила мина бавно през портата. Четирима стражи затвориха портата: железните й крила се завъртяха със скърцане на пантите, дебели колкото човешки крак. Масивните пръти на резетата издрънчаха на местата си.

Фортът в действителност бе един малък град. Висока, назъбена каменна стена опасваше множеството сгради с парапети и бойници. Бдителни стрелци бяха наредени по стената. Пространството вътре беше обширно, а в изобилието от сгради намираха убежище търговци и крадци. Във Вакла бяха оградени всички удобства на цивилизования живот — кръчмите и къщите за комар ощастливяваха гарнизона.

На широкия пазарски площад в центъра се мотаеха войници в ризници и островърхи шлемове, търговци в халати и забулени жени. Пространството гърмеше от виковете на амбулантни търговци и търговски посредници. От едната страна се издигаше могъща цитадела, където живееше губернаторът — самата тя представляваше крепост със сиви каменни стени, тесни прозорчета и тежки медни врати. Онези, които бяха влизали вътре, обаче твърдяха, че интериорът е в пълен контраст с мрачната гледка отвън. Цитаделата била отрупана със скъпоценни произведения на изкуството, обзаведена с удобни мебели и претъпкана с хубави вина и храни.

Вечерта дойде. Небето бързо потъмня и тук-там прозорчетата се осветиха от свещи и лампи. Потни кръчмари носеха бурета с вино от избите си и очакваха вечерната навалица от клиенти. Комарджиите хвърляха заровете с тренирани извъртания и премятания. Започваше колоритният нощен живот в хирканския град.

В помещенията до западната стена, запазени за гостуващи кервани, край огньовете на Конановата банда се разразиха спорове. Почти всички смятаха, че трябва да си седят там в безопасност, неподозирани от никого, докато дойде уреченият час. Но Конан бе на друго мнение. Оставаха му цели два свободни ча̀са и той възнамеряваше да огледа разположението на врага. Вече бе забелязал къде се намират казармите на офицерите и обикновените войници — близо до главната порта — но не знаеше каква е числеността на войските, разквартирувани там.