![Ветровете на Салем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/8/vetrovete-na-salem-bg-download.jpg)
Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
— Фрея!
Нейт? Той беше тук!
Тя се обърна и тръгна към гласа, който идваше от обрасла с листа малка горичка. Чу как се чупеха клоните под нечии стъпки и Джеймс Брустър излезе от сенките с поомачкани дрехи. Той я взе в ръцете си и пое дълбоко въздух.
— О! Джеймс? — Почувства се внезапно притеснена от нотката на разочарование, която прозвуча в гласа й. Разбира се, че се радваше да го види.
— Фрея! — повтори Джеймс отново.
Тя си спомни обещанието, което даде на мистър Пътнам да бъде изключително дискретна относно отношенията си с Нейт. Нямаше намерение да предава доверието на своя работодател. Мистър Пътнам беше толкова мил и затова тя трябваше да остане лоялна и да не казва нито дума за годежа си.
— Какво правите тук? — попита тя.
— Бях на нощно дежурство в наблюдателницата и сега се прибирам в имението на мистър Брукс, за да поспя.
Той се прозя, като закри устата си и после протегна ръце. Памучната му риза се повдигна и разкри част от загорялата му кожа. Фрея се изчерви. Лицето му сияеше, а очите му блестяха. За миг си помисли, че той изглежда почти толкова красив, колкото и Нейт.
— Разбирам! Вие сте този, който ни пази да спим спокойно и безопасно нощем.
— Наистина е така! — каза той — грижим се да сте в безопасност от местните диваци. — Той отвори широко очи. — Въпреки че не ги виждам често по тези пътища. Дори до известна степен ги харесвам — и той сложи пръст на устните си, издаде странен звук и й намигна.
Фрея направи гримаса.
— Ако хората Ви чуеха, Джеймс, биха могли да ви обвинят в идолопоклонничество или дори в култ към дявола! — дразнеше го Фрея.
Тя беше тази, която трябваше да говори за такива неща. Само ако хората знаеха, какво прави тя в момента!
— Умна си ти! — каза той — Много е модерно!
— Модерно? — Думата й беше позната, но не можеше да си спомни какво означава. Знаеше, че я беше чувала преди много време в миналото си, за което имаше само смътни спомени.
— Модерно означава съвременно — обясни Джеймс.
— Като Вас? — каза тя разпалено.
— Може би — усмихна се леко той.
Тя възнамеряваше да го попита за още неща, но чу шумове от къщата. Семейството скоро щеше да се събуди и Мърси щеше да излезе навън. Внезапно изпита странно и силно привличане към Джеймс — най-добрия приятел на Нейт; мъжът, в когото беше влюбена Мърси. Може би един ден те четиримата щяха да бъдат много добри приятели, така както тя и Мърси бяха в момента. Фрея би искала да стане точно така.
Без да се замисли, тя го придърпа към себе си и го целуна по бузата.
— Добре! — каза той шокирано.
Смеейки се, Фрея се завъртя и се затича към фермата.
Норт Хемптън
Днешни дни: Навечерието на Нова година
Глава 7
В какво могат да се превърнат виденията
— Хей, какво става? — чу се нисък, боботещ глас от другата страна на телефонната линия.
Внезапният звук от гласа на Матю Нобъл все още ускоряваше пулса на Ингрид Бошан през цялото време, откакто бяха заедно.
— Здравей, Мат — каза тя. — Всичко е наред.
Като фон отзад се чуваха обичайните звуци от полицейското управление на Норт Хемптън: шум от документи и хартия, телефонен звън, специфичния говор, който обикновено съпътстваше полицейската работа, пукотът от радиостанциите, както и виковете на един младеж, чиято кола е била открадната. Детектив Нобъл все още беше в полицейския участък, а Ингрид работеше в библиотеката. След като всички чиновници си тръгнаха, включително и най-старият интернист — Хъдсън Рафърти, най-добрата й приятелка — бременната Табита Робинсън и няколко нови служители, Ингрид заключи предната врата, изгаси осветлението и се оттегли в офиса с архитектурните чертежи в задната част на сградата.
— Не отговори на нито едно от обажданията ми. От часове се опитвам да се свържа с теб — каза той.
— Мат, съжалявам! — Тя погледна към телефона си и видя, че той наистина беше звънял по-рано и беше оставил съобщение. А тя беше забравила да включи звука на телефона си.
— Хм — отрони Мат. — Ингрид, защо чувам това обяснение от теб доста често напоследък?
Обикновено се чуваха след приключване на работното време в библиотеката, а понякога и по-рано. Но откакто Фрея беше спешно върната през времевия портал в Салем през декември, връзката им беше в застой. И изглеждаше повече от невъзможно да възстановят отново отношенията си.
Беше януари, една седмица след Нова година, и Ингрид не можеше да си позволи да се разсейва. Залогът беше твърде висок за тези, които знаеха какво се случваше с Фрея след завръщането й назад във времето. Ингрид беше заета с четенето на книги от 17-ти век — за политиките в селището Салем — преди, по време и след лова на вещици. Нямаше време да отговаря на обаждания или да праща съобщения.