Вратите на Рим [bg]

— Искам да направя лозе в южната част. Там почвата е много добра за черно грозде.

Заговориха отново за работите в имението и Тубрук отново не си водеше бележки, нито пък чувстваше нужда от тях след години докладване и дискусии. След два часа Юлий най-накрая се усмихна.

— Добре си се справил. И доходите са добри.

Тубрук кимна и се усмихна. В целия разговор Юлий нито веднъж не го беше запитал как е със здравето или дали е доволен. И двамата знаеха, че трябва да се говори за сериозните проблеми, а малките ще се решават мимоходом. Това беше отношение на доверие не между равни, а между работодател и човек, чиято компетентност работодателят уважава. Тубрук вече не беше роб, но все пак беше освободен и никога не би могъл да има пълното доверие на хората, които се бяха родили свободни.

— Има и още нещо, нещо по-лично — продължи Юлий. — Време е синът ми да бъде обучен във военното изкуство. Донякъде се отклоних от задълженията си като баща, но няма по-добро упражнение за талантите на един мъж от възпитаването на сина му. Искам да се гордея с него и се тревожа, че отсъствията ми, които ще стават още по-продължителни, ще навредят на момчето.

Тубрук кимна, доволен от тези думи.

— В града има много опитни хора, които обучават момчета и млади мъже от богати семейства.

— Известни са ми. Някои ми бяха препоръчани. Дори се запознах с резултатите от това обучение, посещавах градските вили, за да видя младото поколение. Не ми направи добро впечатление, Тубрук. Видях млади мъже, заразени с новите философски учения, в които се поставя силно ударение върху усъвършенстването на ума, но недостатъчно върху тялото и сърцето. За какво ти служи способността да си играеш с логиката, ако треперещата ти душа се пази от трудностите? Не, новите моди в Рим произвеждат само слабаци, с малко изключения. Искам Гай да бъде обучаван от хора, на които разчитам. От тебе, Тубрук. Не бих поверил на другиго такава сериозна задача.

Тубрук потърка брадичката си; изглеждаше смутен.

— Не мога да преподавам уменията, които съм научил като войник и гладиатор, господарю. Знам, каквото знам, но не знам как да го предам на друг човек.

Юлий се намръщи раздразнено, но не настоя. Тубрук никога не говореше празни приказки.

— Тогава се постарай той да стане гъвкав и същевременно твърд като камък. Карай го да тича и да язди часове всеки ден, отново и отново, докато не стане достоен да ме представлява. Ще намерим други, които да го научат как да убива и как да командва мъже в бой.