![Замръзване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/8/zamrzvane-bg-download.jpg)
Замръзване [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Джо Курц [bg] #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0670-8
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
Курц пусна звука на устройството. Доналд Рафърти тъкмо беше затворил телефона, след като беше обещал на букмейкъра си — един противен тип, когото Курц познаваше професионално — че ще направи следващото си плащане в понеделник. След това се обади на Диди, своята приятелка номер две, и двамата започнаха да правят планове за уикенда. Този път щяха да отидат на разходка в Торонто, което означаваше, че отново ще остави Рейчъл сама вкъщи.
Курц не беше сложил бръмбар в стаята на момичето, но набързо провери дневната и кухнята. Чу тихия звук от изплакване на чинии и слагането им в съдомиялната.
Рафърти приключи телефонния си разговор с думите „Донеси малкото кожено нещо за този уикенд“ и отиде в кухнята — Курц се ориентираше по стъпките. Онзи отвори един шкаф. Курц знаеше, че държи пиячката си в кухнята, а кокаинът в най-горното чекмедже на скрина си. Още един шкаф се отвори. Чувствителният микрофон улови звука от наливане — Рафърти се беше запасил сериозно с бърбън.
— Проклет сняг. Пътеката отново трябва да се разчисти на сутринта. — Вече говореше заваляно.
— Добре, татко.
— Този уикенд пак ми се налага да пътувам по работа. Ще се върна в неделя или понеделник.
По време на настъпилата кратка тишина Курц се опита да си представи на какви служебни пътувания можеше да ходи един чиновник на Пощенската служба на САЩ.
— Може ли да поканя Мелиса у дома утре вечер, за да гледаме някой филм? — попита Рейчъл.
— Не.
— Може ли тогава аз да отида у тях да гледаме нещо? Ще се прибера преди девет часа.
— Не. — Шкафът отново беше отворен и затворен.
Съдомиялната беше включена.
— Рейч? — Курц знаеше — от подслушаните телефонни разговори с Мелиса, единствената ѝ истинска приятелка — че Рейчъл мрази да я наричат така.
— Да, татко?
— Много хубави дрехи си облякла.
За известно време се чуваше единствено работещата съдомиялна.
— Този суитшърт ли имаш предвид?
— Да. Изглежда… различен.
— Не е. Купихме го от търговския център в Маями миналото лято.
— Аха, ясно… просто си красива с него.
Съдомиялната мина на режим изплакване.
— Ще отида да изхвърля боклука — каза Рейчъл.
Вече беше пълен мрак. Курц остана със слушалките си, когато потегли, за да направи обиколка из квартала. Намали, когато стигна до къщата и видя момичето отстрани. Косата ѝ беше пораснала и дори на слабата светлина от верандата забеляза, че сега червеният ѝ цвят беше заприличал повече на този на Сам, отколкото миналата есен, когато беше по-къса. Рейчъл натъпка чувала с боклук в контейнера и остана за минута в страничния двор, извърната от Курц и улицата, с вдигнато към сипещия се сняг лице.
8
В същото време в крайния квартал Тонауанда, който се намираше на тридесет минути с кола от Локпорт, Джеймс Б. Хансън — известен още като Робърт Милуърт, известен още като Хауърд Дж. Лейн, известен още като Станли Стайнър и под пет-шест други имена, инициалите на никое от които не съвпадаха — празнуваше петдесетия си рожден ден.
Хансън — чието настоящо име беше Робърт Гейнс Милуърт — беше заобиколен от приятели и любящо семейство, включително съпругата му от три години Дона, доведеният му син Джейсън и осемгодишният им ирландски сетер Диксън. Дългата алея на модернистичния му дом с изглед към Елиът Крийк беше пълна със сравнително скъпи седани и джипове, принадлежащи на приятелите и колегите му, които не се бяха уплашили от снежната виелица и му бяха организирали парти-изненада.
Хансън беше спокоен и весел. Само преди седмица и половина се беше върнал от дълга командировка в Маями и всички завиждаха за тена му. Той наистина беше качил петнадесетина килограма от дните си на психолог в Чикагския университет, но беше висок метър и деветдесет и три сантиметра и голяма част от допълнителните кила бяха мускули. Дори мазнините по тялото му бяха равномерно разпределени и му влизаха в употреба за целите му.
Хансън вървеше сред гостите си и се спираше да поговори с някои от тях, усмихваше се на дежурните шеги за навършването на петдесет години и като цяло потупваше всички по рамото или се ръкуваше с тях. От време на време се замисляше за ръката си, за това къде я беше пъхал преди дванадесет дни, какво беше заровил на един хълм в Евърглейдс и какво беше докосвал с нея — тогава пак се усмихваше. Той излезе на модерната си тераса от бетон и метал, разположена точно над предната му врата, и вдиша студения нощен въздух. Примига, за да изгони снежинките от миглите си и си помириса ръката. Знаеше, че след две седмици вече нямаше да усеща аромата на лайм и кръв, но споменът за него щеше да го възбужда.