![Замръзване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/8/zamrzvane-bg-download.jpg)
Замръзване [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Джо Курц [bg] #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0670-8
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
Хансън не чу данданията, която се беше разиграла зад гърба му на летището — слухът му вече не беше като едно време заради годините, в които посещаваше стрелбища, за да стреля, без да използва антифони — и не научи за случилото се, преди да отиде на работа чак след два дни, които беше прекарал във ваканция след командировката във Флорида. Винаги прекарваше един-два дни далеч от работата и семейството след годишната си Специална визита.
Когато Хансън научи за Фриърс, първото нещо, което искаше да направи, беше да отиде в хотел „Шератон“ на летището и да отнесе главата на надценения свирач. Качи се в колата и наистина отиде до „Шератон“, но за пореден път трезвата и аналитична част от гениалния му мозък взе надмощие. По какъвто и начин да убиеше Фриърс в Бъфало, щеше да последва криминално разследване, което от своя страна щеше да насочи вниманието към случилото се на летището и към доклада на чернокожия мъж пред полицията. Съществуваше възможност да бъде намесена чикагската полиция и да се отвори наново случаят на Кристъл Фриърс.
Хансън обмисляше дали да не изчака стария чернокож тип да се върне към самотния си живот в Ню Йорк и към предстоящото си турне. Вече беше намерил информация през кои градове щеше да мине концертната му обиколка и смяташе, че онзи в Денвър щеше да му осигури чудесна възможност за случаен обир. Застрелване. Скромен некролог в „Ню Йорк Таймс“. За съжаление имаше пролуки в този план. Хансън трябваше да пътува, за да следва Фриърс на турнето му, а пътуванията оставяха следи, пък и убийството в друг град нямаше да му позволи да следи развоя на разследването. Не му се чакаше. Искаше му се Фриърс да бъде убит. Възможно най-скоро. Но някой друг трябваше да бъде очевидният заподозрян — някой, който да поеме не само вината, но и куршум по време на арест.
Хансън се върна обратно в къщата и продължи да обикаля гостите, да се смее, да разказва интересни истории и да се присмива на собствената си смъртност на петдесет — в интерес на истината досега не се беше чувствал толкова силен, умен и жив — докато вървеше към кухнята и Дона.
Пейджърът му извибрира.
Хансън погледна номера.
— По дяволите.
Нямаше нужда тези клоуни да му провалят рождения ден. Отиде горе в спалнята, за да си вземе мобилния телефон, тъй като синът му беше на компютъра и използваше интернет през стационарната линия, и набра номера.
— Къде си? — попита Хансън. — Какво става?
— Пред къщата ви сме, сър. Бяхме в района и научихме някои новини, но не искахме да прекъсваме партито ви.
— Браво на вас. Стойте, където сте. — Той си облече едно кашмирено сако и премина през истинско препятствие от потупвания по гърба и добри пожелания. Двама мъже го чакаха до колата си в края на алеята, свити под силния сняг и потропващи с крака, за да се стоплят.
— Какво е станало с автомобила ви? — попита Хансън. Дори на слабата светлина от верандата забеляза вандализма.
— Шибаните хлапета ни… — започна детектив Брубейкър.
— Я внимавай с езика — скастри го Хансън, който ненавиждаше ругатните и вулгарностите.
— Съжалявам, капитане — отвърна ченгето. — Двамата с Майърс работехме по една следа тази сутрин, когато местните напръскаха колата ни със спрей. Ние…
— Какви са тези важни новини, които не можеха да изчакат до понеделник? — прекъсна го Хансън. Брубейкър и Майърс бяха мръсни ченгета, свързани с онзи убит корумпиран полицай Хатауей, за когото целият отдел ронеше крокодилски сълзи от миналата есен. Хансън мразеше корумпираните ченгета дори повече от мръсния език.
— Кърли умря — уведоми го Майърс.
Капитанът се замисли за секунда.
— Хенри Пруит — каза той. Това беше името на единия от тримата бивши затворници от „Атика“, намерени на магистрала 90. — Дойде ли въобще в съзнание?
— Не, сър — отвърна Брубейкър.
— Тогава за какво ме безпокоите? — Нямаше никакви съществени доказателства за трите убийства и никое от описанията на свидетелите не съвпадаше с тези на останалите. Униформеното ченге, което беше нападнато, не помнеше нищо и бе станало за посмешище на колегите си.