Замръзване [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Джо Курц [bg] #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0670-8
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
Можеше да е много по-зле. Брубейкър и Хатауей бяха един вид приятели — две мръсни ченгета — но Хатауей беше на заплата при Фарино и получаваше втора от София Фарино по време на жалкия ѝ опит да превземе бизнеса на баща си. Хатауей беше видял възможност да отстрани Курц и да се подмаже на София Фарино. И почти беше успял. Почти. Ако Брубейкър и Майърс работеха пряко за Фарино или Гонзага, сутринта можеше да се окаже много лоша и кратка за Джо Курц. Поне сега разбра, че ченгетата не са изцяло в джоба на Анджелина Фарино Ферара.
Курц най-накрая успя да стане, заклатушка се до прозореца, отвори го и повърна на алеята. Нямаше смисъл да си мърси банята. Беше я почистил преди една-две седмици.
Когато дишането му се успокои и коремните му мускули спряха да се свиват болезнено, той отиде до хладилника за закуска, взе си бира „Милър Лайт“ и се отпусна на дивана. Знаеше, че трябва да слезе до алеята, за да си прибере двата пистолета, но реши първо да си почине малко.
След десет минути отвори сгъваемия си телефон и се обади на Арлен в офиса.
— Какво става, Джо? Рано си станал.
— Искам да направиш едно много задълбочено проучване — отвърна Курц. — Джеймс Б. Хансън. — Продиктува ѝ фамилията му буква по буква. — В началото на осемдесетте е бил психолог в Чикаго. Ще намериш доста вестникарски статии и полицейски доклади от този период. Искам всичките, до които успееш да се докопаш — абсолютно всичките — след което потърси всичко за всеки с това име, когото намериш.
— За всеки?
— За всеки — повтори Курц. — Искам името да бъде потърсено в трудовете по психология, университетските факултети, полицейската база с данни, брачните свидетелства, шофьорските книжки, имотните сделки, каквото се сетиш. Този човек е замесен в тройно убийство и самоубийство в Чикаго. Провери за всички такива случаи оттогава, включващи няколко убийства и самоубийство, като използваш полицейската база с данни. Настрой софтуера да търси подобни имена, анаграми, фактори, всичко.
— Знаеш ли колко време и пари ще ни струва това, Джо?
— Не.
— Искаш ли да разбереш?
— Не.
— Всичките ни компютърни ресурси ли да използвам? — Синът и съпругът на Арлен някога бяха много добри хакери и тя разполагаше с голяма част от инструментите им, включително достъп до имейли и пароли от предишната ѝ работа като юридически секретар на няколко места — както и един вътрешен човек, който работеше за областния прокурор на окръг Ери. С две думи, питаше Курц дали да наруши закона в събирането на тази информация.
— Да — отвърна той и чу Арлен да въздиша и да издухва цигарен дим.
— Добре. Спешно ли е? Да го преместя ли преди ежедневното проучване на „Суитхарт Сърч“?
— Не. Може да почака. Направи го, когато имаш време.
— Мога ли да предположа, че не става въпрос за клиент на „Суитхарт Сърч“, Джо?
Курц допи бирата си.
— Този Джеймс Б. Хансън в Бъфало ли е сега? — попита Арлен.
— Не знам. Също така имам нужда от още една проверка.
— Слушам те. — Курц си я представи с химикала над бележника ѝ.
— Джон Уелингтън Фриърс. Концертен цигулар. Живее в Ню Йорк, вероятно в Манхатън, вероятно в Горен Ийст Сайд. Предполагам, че няма криминално досие, но искам всичко от медицинския му картон.
— Мога ли да използвам всичките ни…
— Да — отвърна Курц.
Медицинските картони бяха сред най-чинно пазените тайни в Америка, но последната работа на Арлен, докато той беше в затвора, бе в гнездо на адвокати „преследвачи на линейки“6. Можеше да изрови медицински картони, за чието съществуване не знаеше дори личният лекар на пациента.
— Добре. Ще идваш ли днес? Можем да огледаме един офис, който съм си отбелязала във вестника.
— Не знам дали ще успея — отвърна Курц. — Как върви със „Сватбени камбани“?
— Информационните услуги са уредени — обясни Арлен. — Кевин чака да регистрираме фирмата. Сайтът е готов да бъде качен. Нуждая се единствено от пари в банката, за да мога да напиша чека.
— Аха. — Курц затвори. Полежа още малко на дивана, загледан в широкото три метра и половина мокро петно на тавана. Понякога му приличаше на фрактално изображение, а друг път на гоблен със средновековен мотив. От време на време пък си беше просто шибано мокро петно на тавана. Като днес.
6
Недобросъвестни адвокати, които убеждават клиентите си да разиграят определени схеми за извличане на изгода.