Игрите на Палача [bg]

Фицдуейн вдигна ръка и Бъкли спря.

— Извинете ме — каза Фицдуейн, — запознат съм с някои от тези термини, но мисля, че ще бъде по-разумно, ако се отнасяте към мен като към лаик.

Бъкли се засмя разбиращо. Взе от бюрото си една лула и започна да я пълни с тютюн. Последва драсване на кибрит и характерния звук от разпалване.

— Рудолф е умрял от асфиксия — продължи Бъкли, — безспорно се е задушил до смърт, макар че не точно това е възнамерявал. Избраното от него дърво и клонът, от който е скочил, са му осигурили падане от около метър и осемдесет. В това не можем да бъдем много сигурни, защото може първо да е отскочил нагоре и така да е увеличил височината на падането. Ако използвам непрофесионален език, бих казал, че е възнамерявал да си счупи врата. Вероятно е целял счупване на шийните прешлени, както това става или би трябвало да става при изпълнение на официалната присъда — смърт чрез обесване. В действителност, като изключим съдебните екзекуции, при които палачът е обучен да го прави, рядко се стига до счупване на врата. Рудолф е бил здрав и добре сложен младеж. Вратът му не се е счупил. Както си спомняте, по време на следствието заявих, че смъртта му е настъпила незабавно. Това не е вярно, скриването на част от истината е честа практика и обикновено го правим заради близките. Истинските факти са в писмения доклад, който се предава на следователя.

— А какво ще кажете за белезите по ръцете му? — попита Фицдуейн. — Има драскотини и по пръстите си. Изглежда сякаш се е съпротивлявал.

— Може и така да изглежда — каза Бъкли, — но ако е имало борба от негова страна, която е довела до обесването на жертвата от друго лице, почти със сигурност щеше да има следи от това по тялото му. В конкретния случай отделих много повече време от обикновено, за да направя щателен преглед на трупа, защото замествах и защото не исках да пропусна и най-малката вероятна улика. Колкото и да ни се иска обаче, не открих никаква следа от нараняване, което би могло да се очаква в случай, че е имало борба. Белезите по ръцете и пръстите отговарят напълно на следните две неща: първо, жертвата се е качила на дървото и това е оставило следи по дланите на ръцете й и вътрешните части на пръстите — той спря, за да си дръпне от лулата.

— И второ? — подсказа Фицдуейн.

— Второ, конвулсиите на жертвата докато бавно се е задушавала, висейки на въжето. Разстоянието между ствола на дървото и тялото, от това, което виждам на диапозитивите и най-вече от измерването, направено от полицая, показва, че е много вероятно тялото да се е удряло в дървото при спазмите или по-точно, че пръстите са се вкопчвали в кората на дървото. При случаи като този конвулсиите на тялото са доста силни.