Игрите на Палача [bg]

Пиер Данел, директорът на института „Дрейкър“, не беше в настроение. Това съвсем не бе нещо необичайно, тъй като човек като него, дори и при най-добро желание, не можеше да се нарече лъчезарен. Всъщност, думата мизантроп би била много по-близо до целта. Според студентите, той си беше просто кучи син.

Днес обаче Данел бе в особено лошо настроение, освен това беше и ядосан. Прочете училищния правилник още веднъж. В него, според желанието на самия Дрейкър, се включваха много точки, а за нещастие основателят бе толкова педантичен в излагането на своите нареждания, че за по-голяма прецизност те бяха изразени на френски, немски и английски.

Проблемът беше в дървото. Здравият разум подсказваше, че то трябва да бъде отсечено. Дърво, на което студентите имаха навика да се бесят, не беше от най-желаните неща в училищния двор. То би събуждало спомени и би се отразило зле на учебната работа. А можеше да изкуши и още някой да прави опити със синьо въже и малък скок. Данел потръпна при тази мисъл. Едно обесване бе трагедия. Две обесвания означаваха големи главоболия. Три обесвания вече дяволски щяха да объркат бюджета. Таксите за обучение в „Дрейкър“ съвсем не бяха ниски и липсата на три от тях щеше да се почувства осезателно.

Дървото трябваше да се махне, но от друга страна това бе невъзможно.

Фон Дрейкър така бе изпипал нещата, че поставяше своята малка горичка на първо място в завещанието си и изрично забраняваше по каквито и да било причини да се режат каквито и да било дървета в имението. Тази клауза бе повторена с още по-голяма категоричност, за да е сигурно, че управителите на „Фондацията за мир Фон Дрейкър“ са съвсем наясно за какво става дума и като проява на вярата на основателя й в човешката природа, това се обвързваше и с възнагражденията им. Данел бе съвсем наясно. Дори и вече в отвъдното, фон Дрейкър обичаше дърветата. Направо вбесяващо — да получаваш заповеди от мъртвец.

Директорът реши да пише на управителите в Базел. Нямаше начин да не разберат, че просто не можеше да се остави една живорастяща бесилка в района на училището.

Ще разберат, ама друг път. Ония празноглавци в Швейцария едва ли щяха да си рискуват издръжката за това, че някакъв си директор и то не от най-обичаните, щял да изпадне в неудобна ситуация. Той се напрегна да мисли и тогава му хрумна идея — блестяща и удивително проста. Произшествие — ето какво щеше да се случи на дървото — я светкавица да го изпепели, я горски пожар. Можеше да се появи скитник с електрически трион, а защо не и скаут — пироман. Възможностите бяха безчет.