Игрите на Палача [bg]

Фицдуейн нареди диапозитивите от обесването в проекционния апарат и го включи. Екранът светна и сякаш запълни малкия кабинет. Натисна бутона за придвижване на кадрите. Чу се щракване, после бръмчене, после пак щракване. Настрои фокуса и пред него се появи уголеменото лице на обесения младеж.

Бъкли държеше светлинна показалка и от време на време върху образа се появяваше малка стрелкичка, когато той посочваше нещо като илюстрация на думите си.

— Тъй като така и не видях мястото на произшествието, тези ваши диапозитиви са от полза — каза патологът. — Трябваше да ми ги предадат преди следствието, но няма значение. При нашата система, дали патологът ще види починалия на мястото на произшествието, зависи изцяло от полицията. Ако те имат някакви подозрения, до трупа не се допуска абсолютно никой, докато не завърши огледът и разследването, което се прави на място. В нашия случай решението е взел сержант Кийн. Мъртвецът е младо момче, чиято смърт е настъпила в района на училището, където е учил. На сержанта май му е дошло множко, пък и гледката на обесен човек може да бъде доста потресаваща. Няма следи, които да будят подозрение за престъпление, а и от опит се знае, че когато има обесен, почти винаги става дума за самоубийство. Освен това, очевидно момчето е било мъртво. Ето защо сержантът е решил, че трябва веднага да свали тялото и по мое мнение е действал правилно.

Хюго гледаше изкривеното в гримаса лице на екрана. За миг изпита желанието да изтрие кръвта и лигите, които го загрозяваха. Опита се да не издава вълнението си:

— Трябва да е бил мъртъв със сигурност. Когато го открих, първата ми работа беше да проверя пулса му — нямаше нищо. Достатъчно е само да го погледне човек. Патологът се изкашля.

— Господин Фицдуейн, трябва да отбележа, че при това положение на висящото тяло силно се съмнявам, че бихте могли да го прегледате както трябва. Единствено липсата на пулс съвсем не е достатъчна причина да се констатира смърт.

— Нима искате да кажете, че когато съм го открил той може да е бил все още жив? Без пулс и във вида, в който го виждате?

— Да — каза Бъкли с безизразен глас. — Не е невъзможно. Направеното разследване, основаващо се на това кога за последен път са го видели в училището, кога точно е спрял дъждът и така нататък, както и вашите показания сочат, че обесването е станало половин до един час преди да го откриете. Има вероятност да е бил жив. По същия начин удавник, който е потънал изцяло, може да бъде спасен чрез изкуствено дишане уста в уста.

Докато доктор Бъкли говореше, Фицдуейн се опита да си представи как прави изкуствено дишане на това посиняло лице. Почти си представи допира на изкривените устни, покрити със слюнка, лиги и кръв. Нима отвращението му бе убило момчето? Наистина ли не бе имало никакъв начин да свали тялото?