Предатели [bg]

11

Същата съдебна лекарка, доктор Лин Уейнрайт, вдигна поглед към Декър, който оглеждаше трупа. На гърдите на Уолтър Дабни се виждаше стандартният V-образен разрез.

Богарт стоеше до Декър, а малко по-назад бе застанала Джеймисън, която избягваше да гледа към масата за аутопсии.

До неотдавна този мъж бе преуспяващ бизнесмен с чудесно семейство. Сега се бе превърнал в обезобразена плът, положена на металната маса.

— Сигурна ли сте? — попита Богарт.

Уейнрайт взе една рентгенова снимка и я постави на светлинното табло, окачено на стената. Посочи някакъв тъмен участък.

— Ето. Масивен мозъчен тумор, който не може да се оперира заради местоположението му и пораженията, които е нанесъл на жизненоважни участъци. Вече бях направила рентгеновите снимки и бях разбрала, че нещо не е наред, но когато извадих мозъка, не можах да повярвам колко тежко е било положението в действителност.

— Колко време му е оставало? — попита Декър.

Доктор Уейнрайт се замисли.

— Би трябвало да потърсим второ мнение, но приблизителна ми е преценка е шест месеца и дори по-малко. Най-вероятно по-малко. Освен това тук е имал аневризма, която е можела да се спука всеки момент — добави тя и посочи друго петно на рентгеновата снимка. — Дори съм изненадана, че Дабни е бил толкова жизнен.

— Може би е имал за какво да живее — отвърна Декър. — Имал е цел. Например да убие Ан Бъркшър.

— Наистина ли го вярваш? — попита рязко Богарт.

— Смятате ли, че съпругата му е знаела? — обади се Джеймисън. — За тумора?