Предатели [bg]

— Чий представител? — настоя Милиган.

Изражението на Декър омекна, когато се сети за какво става въпрос.

— На Мелвин, нали?

— Мелвин? — попита Милиган. — Мелвин Марс?

Декър впери поглед в Джеймисън.

— Той е купил сградата, нали? С част от парите, които получи като обезщетение от държавата.

Джеймисън кимна.

— Да, той я купи. Но след като аз намерих подходящата сграда.

— И кога се случи всичко това? — поинтересува се Милиган.

— Сега Мелвин има много пари, а не знае какво да ги прави. Предложих му вариант, при който хем да помогне на хората, хем да спечели, а той искаше да направи тъкмо това.

— И как купуването на сграда ще помогне на хората? — попита Милиган.

— Ами… сградата има… наематели. И те плащат наем.

— И какво? Жена ми и аз също плащаме наем — отвърна агентът. — И то немалък.

— Това място е по-различно. Купихме го изгодно и макар да се нуждае от известен ремонт, можем да си позволим да искаме наеми, които хора с ограничени средства да са в състояние да плащат.

— Нещо като общински жилища с ниски наеми? — каза Милиган.

— Горе-долу, но законът не задължава Мелвин да го прави. Той може да си го позволи, защото целта му не е да си докара доходи като на останалите рентиери. Мелвин очаква да получи разумна възвръщаемост на инвестицията, а хора, които в противен случай не биха имали къде да живеят, ще получат жилище. И двете страни печелят.

— Добре, това място си има наематели — каза Декър. — Но аз къде ще живея?

— На последния етаж. Ще разполагаш със собствена стая. Аз също. Ще имаме и баня. А също и кабинет, и голяма кухня. Апартаментът е доста просторен.

Декър се взря мълчаливо в нея.

— Нямах представа, че ще се местим от Куонтико във Вашингтон — побърза да добави Джеймисън, — но винаги съм смятала, че някой ден ще живеем тук. А така ще избегнем най-натоварения трафик.

— Искаш да кажеш, че ще живеем заедно? — попита бавно Декър, който очевидно не бе чул последните ѝ думи.

— Е, няма да живеем заедно. Ще бъдем съквартиранти. Като в колежа.

— Съквартирантът ми в колежа беше нападател от нашия отбор, в сравнение, с когото изглеждах дребен — отвърна Декър. — Беше голям мърляч, но беше момче.

— Съжалявам, аз съм момиче, но пък мога да готвя! Какво ще кажеш?

— Можеш да готвиш? — попита недоверчиво Декър.

— Е, малко.

Той продължи да я пронизва с поглед.

— Мога да приготвя на микровълнова почти всичко — заяви тя.

Декър затвори очи и не каза нито дума.

Джеймисън се обърна към Милиган.

— А най-хубавото е, че Мелвин ще позволи на Еймъс и на мен да живеем, без да плащаме наем. В замяна на това трябва да се грижим за сградата в допълнение към работата ни във ФБР.

Декър отвори очи и заяви категорично:

— Аз няма да се грижа за никаква сграда. Дори не знам дали искам да бъдем съквартиранти. Това са твърде много промени за толкова кратко време — добави обиден той.