Предатели [bg]

— Баща ви очевидно ви е имал доверие — отбеляза Джеймисън.

— Надявам се да е било така.

Декър погледна Богарт.

— Можем ли да надникнем в този сейф?

Агентът се обърна към Джулс.

— Ако сейфът е нает и от майка ви, ще ни трябва нейното позволение. В противен случай ще се наложи да извадим съдебна заповед.

— Извадете заповед, защото нямам намерение да безпокоя майка ми точно в този момент. Тя трябва да си почива, а не да подписва документи.

Богарт извади телефона си и излезе от стаята.

Джулс се огледа и изражението ѝ се промени от делово на отчаяно.

— Израснала съм в тази къща. Обичам всяко кътче от нея.

— Разбирам защо — отвърна Джеймисън. — Много е красива. Толкова топла и уютна. Обзавеждането дело на майка ви ли е?

Джулс кимна.

— Тя има усет за тези неща. Както татко имаше усет за бизнес. А мама вършеше всичко останало. Беше идеалната съпруга. Отлична домакиня. Добър слушател, когато се налагаше. Отгледа четири деца, и то сама, защото по онова време татко пътуваше почти непрекъснато.

— Подобно богатство не идва лесно. Нужна е упорита работа — отбеляза Джеймисън.

— Така е — отвърна разсеяно Джулс.

— Думите на баща ви започват да звучат логично предвид случилото се — обади се Декър. — Нещо като прощален съвет.

Джулс го погледна и лицето ѝ почервеня.

— Искате да кажете, че ми е казал да се омъжа и да родя деца, преди да излезе на улицата, да убие някого и да си пръсне мозъка? Това е откачено!

Декър отвърна невъзмутимо:

— Възможно е да не е имал друг избор.

— Какво означава това?

— Знаете ли, че баща ви е бил болен?

— Какво означава болен?

— Имал е злокачествен мозъчен тумор, който не е подлежал на операция. В последен стадий.

Джеймисън ахна от липсата на такт у Декър, но той не откъсваше поглед от Джулс.

Очите ѝ плувнаха в сълзи.

— Какво? — проплака тя.

Декър седна срещу нея.

— Аутопсията разкри тумор и аневризма. Оставали са му само няколко месеца живот. Твърдите, че не знаете?

Джулс поклати глава и сълзите ѝ потекоха.

Джеймисън извади няколко носни кърпички от пакетчето в чантата си и ги връчи на Декър, който ги подаде на Джулс. Тя изтри лицето си.

— Смятате ли, че майка ви е знаела? — попита Декър.

Джулс поклати глава.

— Не е възможно. Ако мама знаеше, всички щяхме да разберем.

— Дори ако баща ви е държал да го запазят в тайна от децата си? — попита Джеймисън.

Джулс се овладя след няколко минути.

— Не би имало никакво значение. Майка ми не е в състояние да запази в тайна подобна информация.

— Разбирам — кимна Декър. — Сещате ли се за някаква причина баща ви да извърши убийство?

— Със същия успех можете да ме питате защо слънцето няма да изгрее утре — отвърна рязко Джулс. — Това… това просто не е възможно. — В следващия миг тя се преви на две и захлипа неудържимо.