Предатели [bg]

— Това е твоят кабинет. Моят е до него. А там има джакузи — добави Джеймисън и посочи вратата вляво. — Плюс сауна. Още не съм ги пробвала. Дори не съм сигурна, че работят.

— По дяволите, Джеймисън! Останах със съвсем друга представа, когато описа мястото и спомена, че се нуждае от малко ремонт и грижи. Определено не очаквах това!

Тя го погледна гузно.

— Това е апартаментът на предишния собственик на сградата. Вложил е всичките си пари в него, затова е минал доста тънко на другите места. Останалите апартаменти не изглеждат по този начин.

— Какво е станало с него?

Въпросът му притесни Джеймисън.

— Предпочитам да не казвам.

— И защо?

— Ами… така.

— Алекс!

— Добре, задлъжнял на някакъв наркопласьор и онзи го гръмнал на паркинга.

— И е мъртъв?

— Ами, да, мисля, че се подразбира.

Декър се огледа.

— И е използвал парите, които е трябвало да плати на дилъра, за да обзаведе апартамента?

— Не е ясно. Но няма за какво да се притесняваш. Ние не дължим нищо на този дилър.

— Това означава ли, че не са го хванали?

— Полицията арестувала заподозрян, но не открила свидетели или доказателства и се наложило да го пуснат. Сградата фалирала и Мелвин я купи. В интерес на истината, беше изгодна сделка. Изглежда, не е имало други кандидати.

— Не се учудвам — отвърна Декър.

— Харесва ти, нали?

— Да, харесва ми. Същински дворец е в сравнение с онова, с което съм свикнал.

— Моят багаж е вече тук. Ти можеш да се пренесеш, когато пожелаеш.

— Всичките ми неща се побират в една чанта, затова ще стане бързо и лесно.

Джеймисън протегна ръка.

— Добре дошъл в новия ни дом, съквартиранте.

Преди да стисне дланта ѝ, Декър каза:

— Да сложим още няколко ключалки на вратата.