Сянката на чинара [bg]

— Може би не трябва да бързаме толкова — учтиво се намеси Йън. — В даден момент, и то скоро, ще видим завещанието. От там ще разберем кой е определен за изпълнител, вероятно един от вас. Обикновено е преживелият съпруг или децата. Изпълнителят ще управлява наследството съгласно условията в завещанието.

— Знам това — каза Хършъл, макар всъщност да не го знаеше.

Иън всеки ден имаше вземане-даване с адвокати, затова често се държеше като правния експерт в семейството. Една от многото причини Хършъл да го презира.

— Просто не мога да повярвам, че е мъртъв — каза Рамона и все пак намери сълза, която да избърше.

Хършъл я изгледа гневно и му се прииска да се метне през масата и да я зашлеви с опакото на ръката си. Доколкото му беше известно, тя пътуваше до окръг Форд веднъж годишно, обикновено сама, защото Иън не понасяше това място, а Сет не понасяше Иън. Рамона потегляше от Джаксън към девет сутринта, настояваше да се срещнат със Сет за обяд в крайпътния ресторант, на десетина мили северно от Клантън, после се връщаше заедно с него в къщата, където обикновено към два следобед вече й доскучаваше и в четири отново беше на път. Двете й деца, които учеха в частно училище, не бяха виждали дядо си от години. Хършъл не претендираше, че е бил по-близък с баща си, но поне не седеше тук и не ронеше фалшиви сълзи, преструвайки се, че старецът му липсва.

Стресна ги силно почукване на вратата на кухнята. Бяха пристигнали двама помощник-шерифи. Хършъл отвори вратата и ги покани да влязат. Неловко се запознаха пред хладилника. Униформените свалиха шапките си и се ръкуваха с присъстващите.