Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Против волята му, в спомените си Талон отново възкреси момента, когато Ниния бе поставила торквата около врата му. Усмивката й беше ослепителна, а лицето й — преливащо от любов, когато го целуна по устните.
О, богове, колко му липсваше тя. Дори и след толкова много векове. Имаше мигове, когато можеше да се закълне, че още усеща топлото ухание на косата й. Че усеща докосването й. Както някой инвалид с отдавна отрязан крайник може още много години да страда от странен сърбеж и да се кълне, че усеща крайника си.
Имаше нещо в Съншайн, което му напомняше за жена му. И това не беше единствено фактът, че и двете притежаваха способността да го влудяват.
Съншайн бе странно пленителна. И също като него възприемаше всичко на друго ниво, включително и това, което оставаше скрито за другите.
Мисълта й прескачаше от една тема на друга като проблясъци на мълнии, което бе както много интригуващо, така и доста смущаващо. Ниния бе единствената друга личност с такива способности от всички, които някога бе срещал.
Когато още бе простосмъртен, той често се беше обърквал от уникалната логика на Ниния.
— Знаеш ли — заговори Съншайн, — че доста често казваш „не точно“. Не си точно вампир. Не си точно от Шотландия и си алергичен към слънчева светлина. Какво друго?
— Мразя кифлички с трици и трева.
При тези негови думи тя прихна в дълбок, гърлен смях, който му подейства като топла прегръдка. Гледаше я очаровано, докато тя бършеше с един изпоцапан парцал петната от въглен от дългите си елегантни пръсти.
— И кога ще дойдат тук твоите приятели?
— Най-рано след два часа. Живея извън града.
Съншайн се загледа в кърпата около бедрата му. Ако продължаваше да го изпива така с поглед, не се знаеше какво можеше да се случи.
Всъщност вече се бе случило, което означаваше, че тя наистина трябваше да му осигури някакви дрехи… и то бързо.
Той пое дълбоко дъх, при което още по-силно изпъкнаха твърдите му, идеално очертани мускули.
О, да, тя трябваше да се постарае да прикрие това изкушение.
— Слушай какво ще ти кажа, господин Талон, лишен от фамилно име. Защо да не отида да ти взема нещо, което да облечеш, докато чакаш приятелите ти да пристигнат?
„Защото не искам да излизаш.“ Талон примигна при тази странна, нетипична за него мисъл.
Откъде се бе взела?
Имаше нещо покоряващо в тази жена. Нещо завладяващо и в същото време уязвимо. Разбираше, че тя иска по някакъв начин да изкупи вината си заради това, което му бе причинила, макар да не можеше да си обясни защо. Особено след като тя му бе спасила живота.
Ако тя не го бе измъкнала от улицата, сега щеше да е мъртъв. Едно изсъхнало петно върху тротоара.
— Знаеш, че не си длъжна.
— Зная. Но настоявам. Поне това мога да направя, след като съсипах панталоните ти.
Талон погледна приятното й, покоряващо лице, обрамчено от права, черна коса и остана възхитен от извивките на устните й. Както и от начина, по който запазваха следата от усмивката й, дори когато бе отпусната и спокойна. Самото й име Съншайн4 говореше много за това каква личност бе тя. Щастлива, топла.
Беше напълно неустоима и така силно му се искаше да я вкуси, че не бе сигурен защо още не бе пристъпил към действие.
Трябваше да я вкуси. Да я почувства.
Съншайн също го гледаше, докато той изучаваше устните й. В очите му, черни като обсидиан, пламтеше огън, способен да разтопи ледник. Още не я бе докоснал, но тя можеше да се закълне, че усеща излъчваните от него топлина и страстно желание.
Самият въздух около него като че ли бе зареден със сексуалност. Направо свистеше от еротика и копнеж. Никога през живота си не се бе чувствала по този начин.
Талон излъчваше нечовешки силно сексуално привличане. Привличаше я така, както не я бе привличал никой друг мъж досега.
Той присви очи, наведе глава и превзе устните й с майсторска целувка, от която главата й буквално се завъртя. А тялото й омекна.
Тя простена, усетила вкуса на устните му върху своите, докато езикът му нахлуваше страстно в устата й. Със силните си ръце мигом я притегли от столчето до барплота в прегръдката си, а пръстите му се плъзнаха по гърба й и се вкопчиха в плата на роклята й.
Първичният му мъжки аромат я обгърна и усети как мускулите му се стегнаха около нея. Мъжката му сила беше повече, отколкото тя можеше да си представи. Той бе първичен мъж, който знаеше какво да направи с едно женско тяло. Съншайн усещаше това по майсторските му целувки, по начина, по който я докосваше — той просто знаеше къде и как да я погали.
4
Sunshine (англ.) — слънчева светлина. В преносен смисъл — радост, щастие. — Б.пр.