Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Ей там е.
Това бе друг ъгъл, отделен с още една висяща завеса. Супер, нали?
А той наивно си въобразяваше, че Средновековието отдавна е минало.
О, само не и онези мили спомени… не.
Талон пристъпи към ъгъла и тъкмо дръпна завесата и пусна одеялото на пода, когато Съншайн се присъедини към него, понесла в ръка розова кърпа и кесия за търкане, но се закова на място, когато го видя, застанал там чисто гол.
Остави кърпата на умивалника и го заобиколи, докато го оглеждаше от горе до долу.
— Ти просто си съвършен като мъж, знаеш ли това?
Щеше да се почувства поласкан, ако тя не го оглеждаше преценяващо като някой, който си избира кола. В думите й нямаше страст. Говореше съвсем непринудено, както майка й преди малко.
Младата жена прокара топлата си, гладка длан по гърба му, точно върху татуировката му.
— Този, който ти е направил тази татуировка, е бил много талантлив художник.
Тръпки го полазиха, когато ръката й се плъзна надолу от гърба му към бедрото му.
— Направи я чичо ми — призна й той, преди да успее да се спре. На никого от векове не бе говорил за чичо си.
— Наистина ли? Леле! — Тя плъзна ръка по раменете му, до традиционната за нощните ловци татуировка — лък и стрела, на дясната му лопатка. — А това откъде е?
Талон отмести ръката й. Това бе символ, който никога нямаше да обсъжда с непосветени.
— Нищо особено.
Точно тогава погледът й се прикова върху възбудения му член. Лицето й порозовя като кърпата.
— Извинявай — промълви тя забързано. — Имам навика да не се замислям, преди да направя нещо.
— Вече го забелязах. — Но много повече го смути това, че тя не откъсваше поглед от слабините му. Вече трябваше да се е загледала някъде другаде.
— Ти наистина си голям мъж.
За пръв път от хиляда години той усети как лицето му пламва. Сграбчи кърпата и побърза да се загърне с нея.
Едва тогава тя отклони очи.
— Тук някъде има самобръсначка.
Тя се отпусна на колене, като така му осигури възможност да огледа добре дупето й, докато ровеше в розовото шкафче до умивалника. Докато търсеше самобръсначката, бедрата й се движеха предизвикателно, с което още повече го възбуди.
Той стисна зъби. Тази жена притежаваше най-сексапилното дупе, което някога бе виждал. Толкова съблазнително, че слабините му пламнаха, особено след като си представи как надига полупрозрачната й пола и прониква дълбоко в нея. Или как го плъзга навътре и навън в най-горещото й място, докато и двамата не свършат, изпотени и изтощени.
О, да, тя определено беше жена, която можеше да задоволи един мъж. Той винаги си е падал по жени с такива пищни форми и…
Тя се обърна към него, с розова самобръсначка и четка за зъби в ръка.
Талон изкриви устни при мисълта, че трябва да използва такива момичешки вещи.
— Имаш ли нещо, което да не е розово?
— Ако предпочиташ, имам и пурпурна самобръсначка.
— Моля те, дай ми я.
Тя измъкна една в още по-наситен розов цвят.
— Тази не е пурпурна — възрази Талон. — И тя е розова.
Домакинята му завъртя очи към него.
— Ами, само това имам, освен ако не искаш скалпела ми за моделиране „Екс-Акто“.
Безкрайно изкушен, той взе самобръсначката от ръцете й.
Съншайн не помръдна, докато той не влезе във ваната с крака, оформени като лъвски лапи и спусна завесата около ваната. Чак тогава си позволи да ухапе кокалчетата на пръстите си при страхотната гледка на голото му дупе.
Този мъж беше горещ. Изгарящ. И тя се разтапяше всеки път, когато заговореше с този дивно екзотичен акцент. Звучеше й като някаква уникална комбинация от английски и шотландски.
Помаха с ръка, за да охлади лицето си, заповяда си да излезе от банята и се запъти към кухнята. Но умираше от желание да смъкне дрехите си, да се пъхне под душа зад него и да сапунисва и възбужда, да сапунисва и възбужда онова секси, високо, стройно мъжко тяло, докато не започне да я моли за милост.
Да усети цялата онази еластична, но стегната кожа под ръцете й… Рай. Истински рай.
А той дори не се вбеси заради панталоните си! Още не можеше да повярва колко добре прие всичко. Един обикновен мъж досега щеше да й се разкрещи, а тя вече да го бе изгонила от дома си.
Но той просто бе вдигнал рамене. О, това наистина беше готино.
Сега, като се замисли, Съншайн установи, че той не демонстрира много чувства. Беше като олицетворение на търпението, което за нея беше много приятна промяна.