Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
О, да, Ник Гошей ще бъде мъртъв, когато се добере до него.
Като се подготви психически за това, което предстоеше, той позвъни на Кириан Тракийски, който му отговори още след първото позвъняване.
— Талон? — заговори Кириан, веднага щом позна гласа му. — Обяд е, какво не е наред?
Талон стрелна поглед към Съншайн, която се беше отправила към кухнята, докато си тананикаше „Да прогониш магическия дракон“.
— Аз… хм… нужна ми е една услуга.
— Каквото кажеш.
— Искам да отидеш в жилището ми, да вземеш резервните ми ключове, друг мобилен телефон и малко пари.
— Да, добре. Да не си зарязал някъде мотора си?
— Да, на паркинга край „Джаксън Бруъри“, затова те моля да ми го докараш довечера.
— Добре, но къде да го докарам?
— Почакай. — Талон отдръпна телефона от ухото си. — Съншайн?
Тя се обърна към него.
— Къде, по дяволите, се намирам? — Съншайн чу смеха на Кириан, въпреки че телефонът беше на рамото на Талон.
— Нали знаеш нощния клуб „Рънингуолф“, онзи на „Сентрал Стрийт“?
Той кимна.
— Е, намираме се точно над него.
— Благодаря. — Талон продиктува адреса на Кириан.
— Талон, кълна се, че в някой ден хормоните ти ще те погубят.
Талон подмина без коментар забележката на Кириан. Двамата се познаваха повече от хиляда години и Талон никога досега не бе попадал в такъв капан. Кириан нямаше да повярва, когато му каже как се е озовал в този апартамент. По дяволите, дори самият той не можеше да повярва.
— Освен това трябва да ми донесеш някакви дрехи.
Мълчанието от другия край на линията беше оглушително.
О, да, Ник със сигурност ще бъде мъртъв, когато Талон се добере до него.
— Какво? — попита Кириан неуверено.
— Загубих дрехите си.
Кириан се изсмя. Яко.
— Млъкни, Кириан. Никак не е смешно.
— Ами оттук, където съм сега, звучи дяволски смешно.
Да, добре, само че оттам, където се намираше Талон, с увито около бедрата му розово одеяло, въобще не беше смешно.
— Добре — рече Кириан, вече по-сериозен. — Ще дойдем там, колкото можем по-скоро.
— Ще дойдете?
— Аз и Джулиън.
Талон отново се присви от неудобство. Един бивш Нощен ловец и един оракул. Велико. Просто велико. Те никога няма да го изоставят в беда, но с падането на нощта може със сигурност да се очаква, че някой от тях ще опише всичко това в сайта Dark-Hunter.com, за да му се подиграват всички.
— Добре — съгласи се Талон, като успя да укроти гнева си. — Скоро ще се видим.
— Знаеш ли — поде Съншайн, веднага щом той приключи разговора, — мога просто да изляза и да ти купя някакви дрехи. Дължа ги го.
Талон огледа апартамента. Имаше чувството, че тук е гръмнала бутилка от склонното към избухване лекарство пептобисмол за стомашни смущения или че наскоро тук е върлувала пакостливата котка с шапка от едноименния анимационен сериал. Навсякъде се виждаха само предмети, боядисани в розово. Но най-много го озадачиха разнебитените мебели на Съншайн и разнородните декорации. Тя явно беше бедна и гладуваща художничка и последното, което можеше да си позволи, бяха панталони за две хиляди долара. По-скоро земята щеше да спре да се върти и щеше да се разбие, преди Талон някога да облече дънки.
— Всичко е наред — увери я той. — Приятелите ми ще се погрижат за това.
Тя му подаде една чиния с кифлички и нещо, приличащо на трева.
— Какво е това?
— Закуска… или по-скоро обяд. — Но той не взе чинията и тя побърза да добави: — Трябва да ядеш. Това ще ти дойде добре. Кифлички с трици и червени боровинки, с ленено семе и кълнове от люцерна.
В тази чиния за него нямаше нищо, което да наподобява храна. Особено за мъж, роден и отгледан за вожд на келтски клан.
„Добре, Талон, можеш да се справиш с това.“
— А имаш ли някакво кафе?
— Уф! Не, то ще те убие. Но имам билкови чайове.
— Билкови чайове? Това не става за пиене, защото е като слама.
— Ооо, явно господин Капризен е станал със задника нагоре.
Никое човешко същество досега не си бе позволявало да се държи толкова безцеремонно с него. Дори и Ник се отнасяше по-добре с него. Чувствайки се напълно объркан, Талон се отказа да се разправя с нея.
— Добре. Къде е банята ти?
Точно тогава му хрумна една мисъл: „Моля те, кажи само, че имаш баня тук вътре, а не отзад на паркинга.“
Тя му посочи към един тъмен ъгъл.