Нощна прегръдка

Той притежаваше толкова властно и завладяващо присъствие, че дъхът й секваше само като го погледнеше. Сякаш въздухът около него се насищаше с енергия и сила. Умираше от желание да улови и запечата всичко това в рисунките си.

Но никой не можеше да пресъздаде или имитира една толкова наситена аура. Имаше нещо в него, което можеше да се долови само в плът и кръв.

С всяка стъпка, с която приближаваше към нея, сърцето й забиваше все по-силно. Този мъж беше зашеметяващо мъжествен. Направо невероятен.

Енергичността му, неподправеният му животински магнетизъм… възпламеняваха кръвта й.

Изглеждаше красив още снощи в леглото й, но буден и изправен в цял ръст направо си беше опустошител на женските сърца.

— Знаеш ли, Талон — заговори го тя, докато погледът й проследяваше очертанията на съвършените му мускули. — На теб всички кърпи ти стоят добре. Ако излезеш навън само с кърпа около бедрата, можеш да сложиш началото на нова мода, която ще влуди публиката.

Краищата на устните му се извиха в развеселена усмивка.

— Винаги ли говориш това, което ти хрумне?

— В повечето случаи. Е, имам и някои мисли, които си ги пазя за себе си. Но съм свикнала да не се тревожа и да си казвам всичко открито, само че заради това веднъж моята съквартирантка в колежа повика психиатрите. Знаеш ли, те наистина носят бели престилки.

Талон повдигна вежди, поразен от искреността, която долавяше в нея. Всичко тук беше неподправено. Несъмнено тази жена беше ексцентрична, но съвсем не беше сбъркана.

Е, може би не чак дотам.

Тя се пресегна към недокосната му закуска и взе това, което преди малко му сервира с названието „кифличка“, но от него изпопадаха такива ситни лъскави трохи, че той дори не се опита да определи какво бе това.

— Още не си изял кифличката си.

Да бе, как не. Все още не си бе изял и ботушите, а по-скоро щеше да си устрои пиршество с тях, отколкото да вкуси от това, което тя държеше в ръката си.

— Не съм гладен.

Или поне не за храна.

Тя остави кифличката на барплота и той можеше да се закълне, че изтрополи. Смръщила вежди, младата жена протегна ръка и докосна торквата на врата му. Пръстите й нежно погалиха кожата му, от което тръпки пробягаха по тялото му.

— Толкова е красива. Винаги съм искала да имам такава торква на врата си, но така и не успях да намеря някоя, която да ми подхожда. — Съншайн плъзна палеца си по главата на десния дракон. — Ти от Шотландия ли си?

— Не точно — рече той, докато я гледаше как тя изучава торквата, която той бе получил като подарък от леля си в деня на сватбата си. Същото украшение тя бе подарила и на Ниния. Талон не знаеше защо още я носеше, освен че щеше да бъде още по-болезнено, ако я свали от врата си. По някакъв странен начин за него това би означавало отново да изгуби Ниния.