![Загадката на катакомбите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/2/zagadkata-na-katakombite-bg-download.jpg)
Загадката на катакомбите [bg]
- Автор: Эгеланн Том
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-079-2
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Загадката на катакомбите [bg]». Краткое содержание книги:
- Какво търси украшението от Боргунд около врата ти? - запита го тя. Беше ядосана и объркана.
- Мамо, това не е същото украшение. Просто... подобно на него.
- Откъде го взе?
- От катакомбите.
- Какво? Открил си го в катакомбите?
- Не зная!
- Не знаеш ли? Какво искаш да кажеш? Трябва да знаеш откъде си го взел!
- Просто когато излязох, видях, че то виси на врата ми.
- Не, честно казано...
- Ще ти обясня по-късно. Когато сме си у дома. Не сега.
Като че имаше някакво обяснение.
Когато минаха през граничната полиция на летището в Норвегия, видяха, че цяла плеяда журналисти и фотографи очаква пристигането на Роберт.
Момчето чудо.
Отново и отново той трябваше да повтаря историята си за драмата в катакомбите. Нищичко не каза обаче за монаха и Анджелина.
- Страх ли те беше? - питаха го те.
- Как успя да слезеш сам в катакомбите? - питаха други.
- Какво си помисли, когато разбра, че си се изгубил? Как успя да намериш пътя за навън?
Да, как всъщност беше открил пътя за навън? Микрофони и диктофони. Куп камери и фотоапарати. Писалки и тефтери, в които журналистите записваха бележките си.
Въпроси, въпроси, въпроси.
Накрая майка му им каза, че са задали достатъчно въпроси, и го дръпна встрани. Двамата минаха покрай представителите на пресата.
Най-добрият приятел на Роберт се казваше Свейн.
Бяха се сприятелили още в детската градина. Когато тръгнаха на училище, учителката им ги сложи да седят един до друг. Свейн беше пълната противоположност на Роберт. Всъщност не харесваха едни и същи неща. Свейн мразеше футбола. Не обичаше да чете книги. Не слушаше музика. Свейн обичаше да играе шах и да събира насекоми, които забождаше върху морска пяна. Въпреки това двамата бяха най-добри приятели.
Свейн беше единственият човек, на когото Роберт разказа за монаха и за Анджелина. Когато Роберт беше в болницата в Рим, двамата си пишеха и разговаряха в Скайп. Роберт беше разказал на Свейн всичко за откритието си в катакомбите. Всичко до последната подробност. Свейн беше първият - а за момента и единственият - човек, който бе чул цялата история.
Когато таксито, което взеха на летището, сви пред входа им, Свейн стоеше отпред и чакаше Роберт. Плъ-хчето му стоеше върху едното му рамо, а в ръката си държеше клетката с хамстера на Роберт.
- Къде е тя? Къде е тя? - изкрещя Свейн, когато Роберт и майка му слязоха от таксито. Свейн въртеше глава и очите му святкаха. Той се оглеждаше.
- Кой? - запита Роберт.
- Анджелина! Как кой?! - отвърна Свейн.
- Анджелина? - запита майка му с неразбиране.
- Забрави! - каза Роберт. Успя да оформи едно беззвучно шшшт с устни.
Думичка не беше казал на майка си. Още беше рано за това. Нито думичка не беше казал за монаха. Нито думичка не беше казал и за Анджелина.
Когато разопаковаха багажа, Роберт и Свейн хукнаха към футболното игрище. Няколко от момчетата от неговия клас тъкмо привършваха един мач, когато видяха приближаващия се Роберт. Всички се втурнаха към него. Най-отпред беше Патрик.
Не че Роберт не харесваше Патрик. Не беше там работата. Или пък напротив, той не харесваше Патрик. Трябваше да бъде откровен по въпроса. Патрик и Роберт дълго време се конкурираха за титлата на капитан на отбора, докато в крайна сметка треньорът им не реши, че Роберт ще я получи. И Патрик използваше всяка възможност, за да критикува работата на Роберт като капитан.
Сега всички се скупчиха около Роберт, за да чуят разказа му.
И Роберт заразказва. За Рим. За катакомбите. Не искаше да им разкаже повече, отколкото беше разказал на майка си и на полицията в Рим. Но просто не се сдържа, когато видя Патрик, който носеше капитанския знак. Веднага им разказа за срещата си с мистичния монах.
Но не каза и думичка за Анджелина.
В началото всички бяха притихнали.
Напълно притихнали.
Накрая Патрик наруши тишината:
- Монах ли? Долу в катакомбите? - Мълчание. - Монах? Имаш предвид привидение?
Тогава всички прихнаха да се смеят. Смееха се истерично, жлъчно.
- Призрак? Бууууууу... Привидение? Хохохо!