![Загадката на катакомбите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/2/zagadkata-na-katakombite-bg-download.jpg)
Загадката на катакомбите [bg]
- Автор: Эгеланн Том
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-079-2
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Загадката на катакомбите [bg]». Краткое содержание книги:
- Алелуя!- Луцио се прекръсти.
Изведнъж той усети, че кардиналът стои зад него и го слуша. Колко дълго беше стоял там? Обърна се, допря ръце една в друга пред гърдите си и се поклони.
- Не зная дали съм достоен, за да поема това дело, кардинале!
Кардиналът се усмихна като баща и положи ръката си върху рамото на Луцио.
- Отиди в Норвегия и открий накита! Ти си избраният, Луцио! Ти ще изпълниш делото в слава на твоя Бог! Бъди горд, защото ти си кучето Божие! Не пести средства! Стори всичко, което можеш!
Шепот в нощта
Осло
- Разкажи ми точно какво се случи, Роберт!
Психоложката наблюдаваше Роберт през очилата си. Погледът й издаваше скептицизъм. В гласа й говореше скептицизъм. Всичко около нея преливаше от скептицизъм.
Казваше се Венче и беше жена на средна възраст, облечена в пола и памучна блуза.
- Чела си вестниците - каза й той.
Беше кисел. Бе ядосан на майка си, която го беше замъкнала тук и сега седеше и чакаше в чакалнята. Беше ядосан, задето тя не му беше повярвала.
- Естествено, че съм чела вестниците. Но искам ги да ми разкажеш всичко, което се случи. От А до Я. С твои собствени думи. Така както го помниш.
С гримаса на лицето Роберт започна да разказва. Разказа й за Рим, за обещанието на майка си, за Умберто, който му забрани да помага в катакомбите. Каза й защо се е промъкнал, разказа й за часовете, които бе прекарал в тъмнината. Разказа й за страха и за срещата с монаха. Разказа й за това как е избягал от монаха и накрая й разказа за Анджелина, която му бе помогнала да се измъкне.
- Разказваш толкова живо - каза психоложката след края на разказа му. - Спомняш си всичко много добре! Така звучи. Вярваш на всяка дума.
- Защото това е истина.
Скептицизмът отново се изписа върху лицето на психоложката. Като че тя мислеше нещо напълно различно от онова, което казваше.
- Разбирам, че си бил ядосан, че не са ти позволили да работиш в катакомбите. Заради това ли открадна ключовете?
- Да! Не! Исках да открия отново символа. Трябваше да го снимам.
- Символа ли?
- Да, един коптски кръст.
- Трябвало е да снимаш един коптски кръст ли?
- Да. Открих символа, изрязан в стената, още първия път, когато бях там. Мама и Умберто не ми повярваха. Така че исках да го заснема, за да им го покажа. За да имам доказателство. Няма нужда да казваш каквото и да било. Зная, че стореното от мен беше глупаво.
- Всички ние от време на време вършим глупави неща. Но ти каза нещо за някакъв монах. Можеш ли да ми разкажеш повече за него?
- Беше облечен в черно. От главата до петите. Имаше качулка, така че не беше лесно да видя лицето му.
- А Анджелина? Нали така се казваше? Как изглеждаше тя?
- С дълга тъмна коса. Кафяви очи. С бяла рокличка или поличка. Или както там се казва.
Срещна погледа й.
- Ако си измислях, нямаше да изглежда така.
- Със сигурност.
- Е, здрав ли съм вече? - запита Роберт кисело.
- Нали разбираш, че майка ти се тревожи за теб.
- Да не си мисли, че съм луд?!
- Не, не мисли, че си луд. По-скоро се страхува, че преживяването в катакомбите те е стреснало и си измислил една нова реалност. Която съществува само в главата ти.
- Това не е така.
- О, напротив. Когато реалността е толкова трудна, понякога хората избират да си измислят напълно нова реалност. Реалност, която живее само в главите им.
- ЗНАЯ какво се случи!
- МИСЛИШ, че знаеш! Да, УБЕДЕН си, че знаеш какво се е случило. Но представи си следното... Роберт! Представи си, че никога не си виждал монаха. Представи си, че никога не си срещал Анджелина! Представи си, че монахът е бил плод на страха ти, на фантазията ти! Че Анджелина е била плод на въображението ти, като нейната роля е била да ти създаде усещане за сигурност, от което си се нуждаел в този момент!
- Значи всички си мислите, че ви лъжа?!
- Не. Никой не мисли, че лъжеш. Но вярвам, че може да си се наплашил толкова силно, че съзнанието ти да изпитва нужда да измисля тези истории. И монаха, и момичето, което наричаш Анджелина. Само защото ние си измисляме нещо, не означава, че то не е истина.
- Какво искаш да кажеш?
- Когато изживяваме нещо драматично, тялото и съзнанието ни са в готовност. Пулсът се забързва, започваме да дишаме тежко. Навсякъде в тялото ни бушува адреналин. В такъв момент човек може да тълкува света около себе си погрешно. Може да започнем да халюцинираме. Можем да чуем и видим нешо, което не е истина.