![Загадката на катакомбите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/2/zagadkata-na-katakombite-bg-download.jpg)
Загадката на катакомбите [bg]
- Автор: Эгеланн Том
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-079-2
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Загадката на катакомбите [bg]». Краткое содержание книги:
Стотици години монашеският орден на Луцио беше търсил светия амулет. Той бе споменат за пръв път в юдейските предсказания и по-късно в римските легенди.
Преди 2000 години - точно след разпването на Исус - амулетът бил разделен на две. Така че по-точно казано, монасите търсеха двете части на амулета. Два триъгълника. Единият амулет бил откраднат от викингите през IX век. Другият бил изчезнал в Рим преди 1800 години.
Според древното пророчество една звезда щяла да изгрее в небето и да донесе доказателство, че Бог е създал земята, за да може след това да я унищожи. Ако амулетът се носел от младеж от Ултима Туле - студения Север, светът щял да бъде спасен от гибел. За монасите посланието бе кристално ясно - амулетът е предвестник на Деня на Страшния съд! Гибел, смятаха монасите, означаваше, че времето следва своя ход в отсъствието на Бог. Нищо не бе по-важно за монасите от Деня на Страшния съд. Защото тогава Иисус Христос ще се върне, нашата греховна земя ще изчезне, а Божието царство най-сетне ще се възкреси.
В пророчеството пишеше още и за някакъв пазител на амулета. Монасите не бяха сигурни за този пазител. Всичко, което знаеха, бе, че техният монашески ред е определен от Бога така, че да открият амулета.
Когато дадената им свещена заръка бъде изпълнена, ще настъпи Страшният съд.
Украшението, което викингите откраднали от монасите, сякаш бе потънало вдън земя. През вековете монасите бяха пътували чак до ледените земи на Север - Норвегия, в търсене на амулета. Винаги се бяха връщали с празни ръце.
Сега най-накрая бяха по следите му. Вероятно не на това украшение, което викингите бяха откраднали, а по-скоро на амулета, изчезнал в Рим.
Заради новооткритите катакомби.
Амулетът бе наречен Светата звезда.
В творбата от XVIII век De fide ad Gratianum Augustum се съдържаше история, която бе записана от ръката на човек, на име Хораций, по-късно известен като св. Хораций. През ІІІ век той участвал в преследването на една християнска монахиня, която принадлежала към манастира, в който била пазена Светата звезда. Хораций написал:
Ревящи, крещящи и надаващи викове, ние я преследвахме по улиците на Рим. За нас тя беше просто един плъх. Бяхме безпощадни. Накрая тя побягна към едни катакомби. Там се чувстваше достатъчно сигурно - в укритието на мрака, сред миризмата на гниещи трупове, пазена от своите мъртви събратя по религия. Но злобата ни беше безгранична. Затворихме я вътре. Издигнахме стена от тежки камъни на входа. Така я затворихме сред вечния мрак на катакомбите.
В по-ранните години монасите бяха претърсвали повторно всички известни катакомби в дирене на изчезналия амулет. Младата монахиня, която Хораций бе описал, може би бе забравила амулета там, долу в катакомбите. Но търсенето бе безполезно. Затова когато монасите научиха за съществуването на още едни, новооткрити катакомби, те съзряха нова надежда за откриване на амулета.
Кардиналът, управляващ манастира, помоли Луцио да проучи въпроса. Нощ след нощ Луцио бе пътувал до Рим и се бе промъквал в катакомбите, след като археолозите напускаха разкопките. Той търпеливо бе претърсил катакомбите - метър по метър, дирейки амулета.
Без никакъв резултат.
Луцио се замисли за предишната нощ. Внезапно се бе оказал не сам в обиколката си из катакомбите. Бе открил момче, което обикаляше в коридорите. Само.
Кое беше то? Откъде идваше? Какво правеше в катакомбите?
Луцио се беше промъкнал след него. Момчето бе снимало символите по стените с камерата на телефона си. Луцио не разбираше защо. Но имаше усещането, че момчето знаеше нещо. Че можеше да му бъде от полза.
Когато Луцио най-сетне се показа, момчето много се изплаши. Това не беше толкова странно. Голямата качулка на монашеската му роба хвърляше върху лицето му мрачни сенки. Робата му се спускаше чак до обувките. За някой, който не беше виждал монах от ордена Domini Canes, мъжът изглеждаше стряскащо. Доколкото Луцио си даваше сметка. В опит да успокои момчето, той дори запя един стар псалм. Песента не помогна.
Но никога не му беше хрумвало, че момчето ще успее да избяга. Бързо като мишка, то се беше шмугнало под паянтовата дървена стена. И когато покривът на пасажа се срути, Луцио беше уверен, че момчето трябва да е мъртво. Смачкано под тонове тежки камъни, пръст и пясък. Той се прекръсти и изрече молитва, в която се помоли на Господ да прибере при себе си бедното малко момче. Напусна катакомбите колкото се можеше по-бързо и измина многото мили обратно към манастира, за да докладва и да се помоли за опрощение на греховете.