Не казвай сбогом [bg]

— Процедурата го изисква — продължи Гилпин. — Стараем се да покрием всичко: да проверим ръцете ви, да вземем ДНК проба, а ако може, да погледнем и колата ви…

— Разбира се. Както ви казах, каквото е необходимо.

— Благодаря ви, Ник. Оценяваме го. Понякога хората ни затрудняват просто ей така.

Аз правех точно обратното. Баща ми беше изпълнил детството ми с неизречен срам — беше човек, който все търси нещо, на което да се ядоса. Това накара Го да заеме отбранителна позиция и крайно неохотно да приема неоснователни обвинения. А аз инстинктивно започнах да се подчинявам на всеки авторитет. На мама, на татко, на учителите: Готов съм на всичко, което ще улесни работата ви, госпожо или господине. Мечтаех за несекващо одобрение. „Готов си буквално да лъжеш, да мамиш и да крадеш — дори да убиваш, по дяволите — само и само да убедиш хората, че си свестен тип“, каза ми Го веднъж. Бяхме на опашка за книшове3 в магазинчето на Йона Шимел, недалеч от стария апартамент на Го в Ню Йорк — затова толкова ясно го помня — и аз изгубих апетит, понеже беше съвсем вярно, а досега не го бях осъзнал. Още докато Го ми го казваше, си помислих: „Никога няма да го забравя, това е един от миговете, които завинаги ще останат запечатани в съзнанието ми“.

Тримата си побъбрихме за фойерверките на 4 юли и за времето, докато проверяваха ръцете ми за барутен нагар и взеха проба с памучен тампон от гладката вътрешна страна на бузата. Преструвахме се, че е съвсем нормално, преглед при зъболекар.

Когато приключиха, Бони сложи пред мен още една чаша кафе и ме стисна за рамото.

— Съжалявам за това. Най-неприятната част от работата. Готов ли сте сега да отговорите на няколко въпроса? Наистина ще ни е от помощ.

— Разбира се, питайте.

Тя постави тънък дигитален диктофон пред мен на масата.

— Нещо против? Така няма да се налага да отговаряте на едни и същи въпроси отново и отново…

Искаше да ме запише, за да ме обвърже с една-единствена история. Трябва да повикам адвокат, помислих си, но понеже реших, че само виновните се нуждаят от адвокати, само кимнах: няма проблем.

— И така — поде Бони, — откога двамата живеете тук?

— Около две години.

— Тя е от Ню Йорк. От града.

— Да.

— Работи ли? — попита Гилпин.

— Не. Преди пишеше личностни тестове.

Детективите се спогледаха — тестове ли?

— За женски списания, за младежки списания — поясних. — Сещате се: Ревнив ли сте? Направете теста, за да разберете! Плашат ли се мъжете от вас? Направете теста и ще узнаете!