Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
Дългата му ръка улови ябълката и той я разряза първо наполовина, а след това сряза и двете половинки. На лъскавата червена повърхност се появи сок, който закапа между пръстите му. Майкъл остави четвъртинките в чинията, взе ги една по една и почисти сърцевината им, преди отново да ги нареже на по още три парченца.
Хети наблюдаваше как той захапа последното парче, което беше срязал. Зъбите му, толкова бели и равни, пречупиха парчето наполовина. Мускулите на устата и челюстта му заработиха, докато той дъвчеше, и движенията им ги очертаха под гладко избръснатата кожа на лицето му.
— Хмм. Хубава ябълка. — Той въздъхна и захапа второ парче. — Не осъзнавах, че съм толкова гладен.
Той облиза сока от върховете на пръстите си и Хети подскочи от изненада, когато усети вътре в себе си топлината, която този прост жест предизвика.
Движението й привлече вниманието на годеника й.
— Искаш ли да ги опиташ? Много са хубави. — Той взе едно парче и й го подаде.
Хети се вгледа в резенчето. Колебанието й беше грешка. Очите на Майкъл се разшириха, когато той внезапно осъзна мощта на този толкова обикновен свой жест.
Бавно и много внимателно той върна изкусителното парче обратно в чинията си. За миг ръката му се поколеба и върховете на пръстите му за малко да докоснат изоставената ябълка.
На Хети й се струваше, че времето е забавило хода си и всяка секунда се точи като мед, бавно и натежала от сладост. Детайлите започнаха да изпъкват. Острите линии на костите под кожата на ръцете му. Твърдият връх на всяко кокалче. Дъгата от черни косъмчета, която караше белият му колосан маншет да изглежда още по-бял и по-твърд.
Внезапно Хети осъзна, че може да чуе лекото пращене на колосаната му риза при движението на големия му гръден кош.
Пръстите на Майкъл трепереха едва забележимо. Той си пое въздух като удавник, опитващ се да се задържи на повърхността. Ръката му се сви в юмрук миг, преди да я дръпне от масата и да я постави в скута си, където Хети не можеше да я види.
Майкъл си пое дълбоко дъх — веднъж, два пъти. След това преглътна и очите му срещнаха изненадания й поглед.
Хети стоеше на мястото си като пчеличка, уловена в този безвременен мед, и всичко, за което можеше да мисли, беше, че й се иска да беше взела подаденото й парче ябълка. При мисълта за сочния плод устата й се пълнеше със слюнка.
— Хети? — попита колебливо Майкъл, сякаш му се налагаше да изрече името й през стегнато гърло.
— Да?
— Кога най-рано… — Той преглътна и Хети видя с удивление как адамовата му ябълка подскача. — Кога най-рано мислиш, че можем да се оженим?
Улиците между дома на Майкъл и пансиона на госпожа Спенсър бяха сухи и кафяви като всичко наоколо, но Хети беше толкова щастлива, че не забелязваше това.
Разрешение за брак. Църква. Двамата с Майкъл бяха обсъдили всичко в малката кухня пред чашите си с кафе, ябълките и любовта, която бяха намерили на три хиляди километра.
Госпожа Майкъл Райан. Това се въртеше в ума на Хети и тя се наслаждаваше на звука му. Съпругата на доктора. Тя се усмихна и погледна нагоре към Майкъл. Той гледаше право пред себе си и имаше вид на човек, чиито мисли са някъде другаде, а не на земята; на устните му играеше едва забележима усмивка.
Вътрешността на устата й потръпна леко при спомена за дългата, дълбока целувка, с която той я бе дарил край кухненската маса. Хети все още усещаше вкуса й — на кафе, ябълка и ментов прах за зъби. А под всичко това — тъмният, замайващ вкус на самия Майкъл.
Ако не знаеше, че това щеше да направи лошо впечатление на всеки, който го забележи, Хети щеше да подскочи високо във въздуха, да удари токове и да изкрещи от радост.
„Ще бъда госпожа Майкъл Райан! Ще се омъжа!“
Тя обаче щеше да се опита да се въздържи заради Майкъл. Трябваше да мисли и за неговата репутация. Това нямаше да й бъде лесно, но щеше да опита.
Когато си даде това мислено обещание, Хети изправи рамене и отметна глава малко по-високо. Достойнство. Това беше ключът. Всички лекарски съпруги, които беше познавала в Бостън, й бяха казвали това, а те трябваше да знаят най-добре, тъй като повечето от тях бяха омъжени отдавна.
Майкъл обаче разби всичките й добри намерения.
Той се изсмя. Толкова леко, че изглеждаше почти неволно. Хети погледна нагоре към него, а той — надолу към нея.
Незабележимата му усмивка се разшири, смехът му стана по-висок и започна да звъни в гърдите му като някакъв палав дух, който искаше да се измъкне от затвора си. Майкъл спря, ухили й се като ненормален, след което внезапно нададе див, радостен вик, и вдигна Хети на ръце въпреки двете тежки торби, които носеше в ръка.