Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
— Нима смятате, че имам някакво влияние над тях?
— Ще им съобщите, например, че ако Земята е в състояние да произвежда вашия усъвършенстван и лишен от нежелани ефекти синапсатор и ако се заеме да изнася продукцията си за галактиката, някои от емиграционните ограничения наложени от другите планети могат да бъдат премахнати.
— Какво? — усмихна се иронично Шект. — Нима ще рискувате да бъдете заразени, ще преглътнете нашите различия, ще забравите, че ни смятахте за получовеци?
— Не е изключено, — продължи все така тихо Ениус — цялото население на Земята да бъде прехвърлено на някоя друга планета. Помислете върху това.
В този миг вратата се отвори и в стаята влезе млада жена. Самото й появяване разчупи строгата научна атмосфера, царяща в кабинета, сякаш бе повял пролетен полъх. При вида на непознатия тя се изчерви и се обърна.
— Влез, Пола — повика я Шект. — Милорд, струва ми се, че не познавате дъщеря ми. Пола, това е лорд Ениус. Прокураторът на Земята.
Прокураторът побърза да се изправи и се поклони галантно.
— Скъпа моя мис Шект, — заговори той, — вие сте едно истинско украшение, каквото не вярвах, че Земята е в състояние да създаде. Уверявам ви, че ще бъдете украшение и на всеки друг свят.
Той пое ръката на Пола, подадена с припрян и неуверен жест от девойката. За миг Ениус понечи да я целуне, светски обичай, останал съхранен от дълбока древност, но не посмя да доведе докрай намерението си. Ръката на девойката се плъзна между пръстите му — може би малко по-бързо, отколкото го изискваше вежливостта.
Все още леко намръщена, Пола каза:
— Милорд, простете объркването на едно обикновено земно момиче пред подобно внимание. Вие сте не само галантен, но и храбър, след като се излагате на подобен риск от заразяване.
Шект прочисти гърло и побърза да се намеси.
— Дъщеря ми, Прокураторе, следва в университета на Чика и същевременно ми помага — два дена от седмицата работи при мен като лаборантка. С гордост мога да заявя, че е изключително умно момиче, надявам се някой ден да тръгне по моите стъпки.
— Татко, — обърна се с нескрита нежност Пола — трябва да ти кажа нещо много важно.
Тя се поколеба.
— Да изляза ли? — предложи Ениус.
— Не, не — махна с ръка Шект. — Какво има, Пола?
— Имаме доброволец, татко.
Шект се облещи тъпо в нея.
— За синапсатора?
— Така каза.
— Чудесно — рече Ениус. — Май ви донесох късмет.
— Има нещо такова — Шект се извърна към дъщеря си. — Кажи му да почака. Отведи го в стая „В“, аз ще съм там скоро. — Той се извърна към Прокуратора след като Пола излезе. — Ще ме извините ли, Прокураторе?
— Разбира се. Колко време ще отнеме операцията?
— Въпрос на часове, опасявам се. Искате ли да гледате?
— Да си призная, не изпитвам особено желание, скъпи мой Шект. Ще изчакам в резиденцията до утре. Надявам се, ще ме уведомите за резултата?
— Разбира се — кимна Шект.
— Добре… и помислете върху предложението ми за синапсатора. Вашият кралски път към познанието.
Ениус излезе, поуспокоен от наученото, но завладян от нови страхове.
Недоброволният доброволец
След като остана сам, доктор Шект натисна звънеца за повикване и миг по-късно на прага стоеше млад лаборант, облечен в блестяща бяла престилка и с привързана назад дълга коса.
— Пола каза ли ви… — поде доктор Шект.
— Да, докторе. Наблюдавах го на монитора, изглежда наистина е доброволец.
— Дали да уведомя за него Съвета?
— Не зная какво да ви посъветвам. Възможно е да ви откажат. А и не е изключено някой да подслуша разговора. Какво ще кажете, — предложи ентусиазирано той — ако се отървем от него? Ще му кажа, че ни трябва някой по-млад. Като го гледам, минава тридесет и пет.
— Не, не. Първо ще се срещна с него. — Шект премисляше трескаво ситуацията. Беше провел изключително внимателно разговора. Разкрил бе точно колкото е необходимо, нито думичка повече. И изведнъж разполагаха с доброволец — веднага след посещението на Ениус. Дали имаше връзка? Шект имаше съвсем смътна представа за огромните и тайнствени сили, които се готвеха за схватка на неговата родна планета. И все пак, знаеше достатъчно. Съвсем достатъчно, за да осъзнава, че е само тяхна играчка, и далеч повече, отколкото предполагаха Древните.
Но какво да стори, след като животът му е изложен на опасност?
Само десетина минути по-късно доктор Шект се изправи пред уплашения фермер. Стиснал шапката си в ръка и свел глава, мъжът сякаш се опитваше да прикрие лицето си. Със сигурност нямаше четиридесет години, но тежкият живот на полето бе оставил своя неумолим отпечатък. Имаше червендалесто лице, а по слепоочията му се стичаха тънички струйки пот, въпреки че в стаята бе доста хладно. Пръстите му мачкаха трескаво шапката.