Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
— И така, скъпи приятелю, — поде Шект — научих, че сте отказал да съобщите името си.
Арбин беше самата упоритост.
— Казаха ми, че не задавате излишни въпроси, когато става дума за доброволец.
— Хъммм. Добре тогава, има ли нещо, което вие сам желаете да ни съобщите? Или предпочитате да започнем час по-скоро?
— Аз ли? Тук, сега? — извика мъжът с нескрита паника. — Но аз не съм доброволецът. Нищо подобно не съм казвал.
— Така ли? Тоест, доброволецът е някой друг?
— Разбира се. Исках само…
— Всичко е ясно. Човекът, за когото говорим, с вас ли е?
— В известен смисъл — отвърна предпазливо Арбин.
— Добре. Да чуем сега какво искате. Този разговор, естествено, ще бъде запазен в тайна, а ние ще се постараем да ви помогнем с каквото можем. Съгласен?
Фермерът сведе глава в някакъв рудиментирал жест на уважение.
— Благодаря ви. Нещата, сър, стоят така. Във фермата имаме един човек, наш далечен роднина. Та той ни помага, нали разбиране…
Арбин преглътна мъчително и Шект кимна.
— Той е много прилежен работник, — продължи Арбин — много е прилежен. Имахме син, но той умря и двамата с моята добра женица се нуждаехме от помощ… тя е малко болна… та казвам, че без него нямаше да се справим. — Той усети, че дрънка небивалици.
Ала ученият кимна повторно.
— И този ваш роднина иска да се подложи на експеримента?
— Ами, да… мисля, че вече го казах. Ще ме извините, ако ви отнех много време. Да ви кажа правичката, нещастникът… малко не е наред с ума. — Той продължи, почти гневно. — Не искам да кажа, че е болен. Само дето е малко бавномислещ. И не може да говори.
— Не може да говори ли? — погледна го учудено Шект.
— А, всъщност може. Само че не обича. А и не му се разбира.
Физикът го огледа със съмнение.
— И вие бихте желали, да го подложим на лечение със синапсатора?
Арбин кимна бавно.
— Ако разбираше малко повече, сър, би могъл да отмени жена ми в работата.
— Но може и да умре. Ясно ли ви е това?
Арбин го погледна безпомощно, като не спираше да мачка шапката с пръсти.
— Ще ми е нужно неговото съгласие — заяви Шект.
Фермерът поклати глава.
— Той няма да ви разбере. — Сетне продължи, почти на един дъх: — Вижте, сър, сигурен съм, че ще ме разберете. Приличате ми на човек, който знае какво е да си изкарваш прехраната. Този човек не е в първа младост. Все още не е наближил Шестото десетилетие, на какво ще стане, ако при следващото Преброяване сметнат, че е негоден и… и го отведат? Не желаем да го изгубим — затова го доведох при вас. Държа всичко да бъде запазено в тайна защото… — Арбин огледа стените наоколо, сякаш се опитваше да открие невидими уши — може би защото на Древните не би се понравила моята постъпка. Нищо чудно да сметнат, че е нарушение на Обичая да се лекува някой, който е обречен, но нали разбирате, животът е тежък и… той ще бъде от полза и за вас. Нали ви трябват доброволци?
— Зная. Та къде е този ваш роднина?
Арбин реши да рискува.
— Отвън, в багажника на моя двуколесник, ако някой вече не го е открил. Трудно ще се справи в подобна ситуация…
— Добре, добре, надявам се, че с него всичко е наред. А сега двамата с вас ще излезем и ще вкараме вашия двуколесник в подземния гараж. Аз ще се погрижа да не присъстват излишни свидетели. И, уверявам ви, Братството няма да ви създаде никакви проблеми.
Той положи приятелски ръка на рамото на Арбин, а фермерът се усмихна мъчително. Имаше чувството, че някой е разхлабил примката около шията му.
Шект сведе поглед към отпуснатата фигура в леглото. Пациентът беше в безсъзнание, дишаше дълбоко и ритмично. От време на време произнасяше дълги и нечленоразделни фрази. Ала въпреки всичко, липсваха някакви преки симптоми, които да подсказват, че е слабоумен. Всички рефлекси бяха съвсем нормални за човек в напреднала възраст.
В напреднала възраст! Хъмм.
Той погледна към Арбин. Фермерът следеше всичко с широко отворени очи.
— Искате ли да вземем костна проба?
— Не — извика уплашено Арбин. Сетно добави малко по-тихо: — Нищо, с което да бъде идентифициран.
— Може да ни е от полза… ако знаем на колко години е — възрази Шект.
— На петдесет — побърза да каже Арбин.
Физикът сви рамене. Това нямаше значение. Той отново огледа спящия. Когато го доведоха, не само, че не оказа никаква съпротива, но се подчиняваше с готовност. Дори хипнотаблетките не събудиха подозренията му. Предложиха му ги, той се усмихна измъчено и веднага ги погълна.