Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
Един камион премина с ужасяващ вой на гумите, сякаш само на няколко инча от стъклената стена и ръката на Соутъл инстинктивно стисна хляба. Той с отвращение избърса ръка в покривката. Защо, по дяволите, клиентът бе настоял да ядат тук отвън, на януарския студ? Той хвърли поглед през стъкления таван, към розовия навес, върху който с бяло бе избродирано „Старият град“. Над него се извисяваха онези бетонни катакомби, които в Ню Йорк сити минаваха за апартаменти. Соутъл изгледа с подозрение редиците еднакви прозорци, които се издигаха към потъмнялото от сажди и изгорели газове небе. Приличаше на шибан затвор. Сигурно побираше хиляда души. Как ли издържаха?
Последва суматоха на входа на кухнята и Соутъл се загледа натам апатично. Това може би беше неговият обяд. Приготвено пред вас, се казваше в менюто. И как точно се канеха да го направят: да докарат грил и да запалят въглищата? Но ето ги на — идваха. Цяла проклета процесия от мъже в бели смокинги, които бутаха нещо, прилично на болнична количка.
Главният готвач я паркира до лакътя на Соутъл и се изчерви от гордост. Излая няколко заповеди на скорострелен френски и помощниците му се разбързаха наоколо: един режеше лука, друг неистово разбиваше сурово яйце. Соутъл внимателно прегледа масичката на колелца. Върху нея имаше три канапета от препечен бял хляб, купчинка кръгли зелени неща, за които той предположи, че са каперси, подправки и съдини, пълни с непознати течности, както и пълна чаша с накълцан чесън. В центъра имаше топка сурово кълцано телешко с големината на юмрук. Никакъв стек или сос тартар не се виждаше и през крив макарон.
Готвачът пусна церемониално каймата в излъскана до блясък купа, изсипа отгоре разбитите яйца, чесъна и лука и се зае да смесва всичко. След няколко минути извади лепкавата маса и я върна върху масичката, като я мачкаше бавно между пръстите си. Соутъл погледна настрани, като си отбеляза наум да помоли да направят стека му двойно препечен. Човек никога не може да знае какви зарази сеят наоколо тези нюйоркчани. И къде беше този проклет грил, да го вземат мътните!
В този момент до клиента му се появи един келнер и приплъзна върху масата голямо плато. Срутъл се огледа изненадано, когато друг келнер се хвърли самоотвержено и започна да реже нещо между собствените му нож и вилица Соутъл сведе очи надолу и изгледа скептично това лъскаво, нарязано на ситно месо от сурово телешко — вече красиво оформено в спретната, малка купчинка — което се мъдреше пред него, заобиколено от канапета от препечени филийки, нарязани яйца и каперси.
Той погледна нагоре неразбиращо. Срещу него клиентът му кимаше одобрително.
Готвачът ги изгледа сияещо, след което отстъпи, когато лакеите му подкараха обратно към кухнята цялата апаратура.
— Извинете — каза Соутъл с тих глас. — Но вие не го изпекохте.
Готвачът спря.
— Pardon?
Соутъл насочи пръст по посока на чинията си.
— Казах, че не е изпечено. Разбирате ли, топлина. Огън. Flambe.
Готвачът поклати глава енергично.
— Non, monsieur. Това няма пече.
— Стекът тартар не се пече — обади се клиентът, като направи пауза, докато подписваше договора. — Сервира се суров. Не знаехте ли? — И по устните му премина високомерна усмивка, която бързо изчезна.
Соутъл се облегна и завъртя очи нагоре, като полагаше всички сили да сдържи гнева си. Това може да стане само в Ню Йорк. Двайсет и пет долара за една купчинка сурово месо.
Той внезапно се стегна, очите му се задържаха въру небето. Мили боже, какво беше това, по дяволите?
Високо над него един мъж се люлееше в небето: крайниците му се мятаха безшумно в мразовития въздух. За миг на Соутъл му се стори, че мъжът просто се носи из въздуха, сякаш по магичен начин. Но след това той забеляза тънката, опъната линия на въжето нагоре от врата му. Въжето изчезваше в един черен, счупен прозорец над него. Соутъл гледаше с отворена уста, като поразен от гръм.
Останалите в ресторанта бяха проследили погледа му. Последва ахкане и охкане.
Фигурата потръпваше рязко, гърбът й се извиваше в агония толкова силно, че жертвата изглеждаше почти превита на две. Соутъл гледаше прикован от ужас.
След това внезапно въжето се скъса. Мъжът, размахвайки ръце и крака, тупна точно до него.