Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
Д’Агоста повъртя фалшивия смъртен акт в ръцете си.
В момента съм много зает с различни проучвания и изследвания. Но с какви точно? Диоген не беше казал, а и брат му мълчеше по въпроса. Или почти мълчеше. Д’Агоста плъзна поглед по купчината изрезки от новини. Бяха взети от различни чуждестранни списания и вестници. Върху всяка имаше етикет, на който бе записано изданието и датата, а към тези на чужд език имаше прикрепен превод — за пореден път Пендъргаст показваше предвидливост.
Повечето от изрезките се отнасяха до неразкрити престъпления. В една се описваше историята на цяло семейство от Лисабон, умряло от ботулизъм, но не бяха открили никакви следи от кръв в стомасите им. Един химик от Сорбоната в Париж бе намерен с прерязани артерии на двете китки и с грижливо изцедена от тялото кръв. На мястото на престъплението не бяха открили никаква кръв. За сметка на това липсваха няколко файла, отнасящи се до химически експерименти. Допълнителни изрезки съобщаваха за други смъртни случаи, още по-зловещи, в които телата изглежда са били жертва на изтезания или експерименти — били са до такава степен увредени, че било трудно да се определи. Някои от изрезките представляваха просто некролози. На пръв поглед не бяха свързани логически със смъртните случаи и Пендъргаст не беше оставил никакви коментари върху това какво бе привлякло интереса му към тях.
Д’Агоста взе купчината и я прелисти. Имаше и много съобщения за кражби. Една фармацевтична компания съобщаваше за кражба на фризер, пълен с експериментални лекарства. Колекция от диаманти бе изчезнала мистериозно от гробница в Израел. Рядък, с големината на юмрук образец от кехлибар, съдържащ листо от отдавна изчезнал вид, бе взет от богаташки апартамент в Париж.
Той остави изрезките на масата с въздишка.
Погледът му падна върху лист хартия от Сандрингъм, частно училище в южна Англия, което Диоген бе посещавал — без знанието на семейството, — за да завърши гимназиалния курс.
Той бе успял да направи така, че да го приемат по силата на няколко подправени документа и фалшиви родители, наети за случая. Въпреки, че училищните сведения за първия срок съобщаваха, че е пръв във всичко, той бе изгонен няколко месеца по-късно. Като се съдеше по материалите, училището не бе се обосновало и бе отговаряло на запитването на Пендъргаст уклончиво, дори с раздразнение. Други документи показваха, че Пендъргаст няколко пъти се бе свързвал с някакъв Браян Купър — Купър за известно време бил съквартирант на Диоген в Сандрингъм — но изглежда момчето не отговорило. Едно последно писмо от родителите на младежа казваше, че Браян е настанен в здравно заведение, където го лекуват от остра кататония. (От гр. katatonos — напрегнатост; психчно разстройство с преобладаване на двигателни нарушения. Различават се кататоничен ступор и кататонична възбуда — Б. пр.)
В резултат на изключването му от училище, Диоген бе изчезнал напълно от поглед за повече от две години. После внезапно бе изплувал, колкото да предяви претенции за наследството. Четири месеца по-късно бе инсценирал собствената си смърт в Кентърбъри.
И след това — нищо.
Не — това не беше съвсем вярно. Имаше още една, последна вест. Д’Агоста се обърна към един сгънат лист плътна, луксозна хартия, който стоеше отделно на края на масата. Той се пресегна да го вземе и го разгъна замислено. Най-отгоре имаше релефен герб, едно око без клепачи над две луни и един лъв, отпуснат на предните си лапи. В средата на листа с почерка на Диоген се виждаше, написана с виолетово мастило, датата 28 януари.
Съзнанието на Д’Агоста неумолимо го върна отново към октомврийския ден, когато за пръв път беше видял писмото — тук, в същата тази стая, в навечерието на отпътуването им за Италия.
Но Д’Агоста се бе върнал от Италия сам. И сега зависеше от него — и от никого друг — да продължи вместо мъртвия си партньор, да спре престъплението, което се предполагаше, че ще се случи на 28-и януари.
По-малко от седмица дотогава.
Усети нарастваща паника; оставаше толкова малко време. Съквартирантът в Сандрингъм: това беше първото. Тази сутрин бе звънял на родителите, за да провери дали момчето говори. Дори и да удареше на камък тук, имаше и други момчета в училището, които бяха познавали Диоген.