Третият (или Реквием за един убиец)

Не можеше повече да спи. Стана и влезе под душа. Хапна, помота се малко и излезе да се разходи край реката. Скоро щеше да се стъмни и смяната й да започне, но преди това искаше да проветри главата си, която след кошмарния сън сякаш бе пълна с тежък мокър памук. Загледа се в мътните води на реката, като си представяше колко добре би било един бистър ручей да нахлуе в нея и да изхвърли тази тежест, която я изпълваше. Не беше много студено и тя седна на любимата им пейка. Изпуши няколко цигари и се почувства още по-зле. Пред погледа й реката бавно и спокойно си течеше, внушавайки мисли за напразните усилия, които всеки един прави, забравяйки от къде идва и къде отива. Загледана във водите й, Магдалена изведнъж видя една друга река. По-голяма и заледена. Като деца двете с Мария бяха на гости с родителите им при роднини, живеещи на Дунава. Зимата онази година бе рядко мразовита. Възрастните разгорещено коментираха ниските температури, ледохода по реката и незапомненото й замръзване. Двете момичета се въртяха край тях, слушаха разговорите и им беше много интересно как може една река да замръзне — та нали тя си тече? Сестра й бе настинала, тя също чувстваше, че носът я смъди, но реши тайно да тръгне на разходка. Искаше да разкаже на сестра си как изглежда най-северната ни граница и дали може да се стигне до отсрещната страна. Наскоро бяха учили по география точно за границите на България. Магдалена се изсули от къщи без някой да я забележи и скоро се озова на високия полегат склон, от който всичко се виждаше достатъчно добре. Но любопитството й не бе задоволено. Трябваше да се спусне долу и да се запознае по-отблизо с реката, за която толкова бяха слушали. Отсрещният бряг се губеше в синкава мъгла, а ледът пред краката й сякаш я подканяше да стъпи на него и да изпробва здравината му. И тя направи точно това. Забравила всяка предпазливост, бавно напредваше по замръзналата повърхност на реката към черното пространство отпред. Там загадъчно и примамливо се носеха на талази тъмни води. Огромни буци лед се премятаха и бучаха страховито. Странно, но тя не се изплаши. Донякъде си даваше сметка, че не бива да стига до края на ледения блок, знаеше, че я грози опасност, но нещо я влечеше към ръба. Като хипнотизирана правеше стъпка след стъпка, сякаш да изпробва съдбата. Ледът под краката й вече пукаше. Някакви черни птици кацаха край нея и грачеха кресливо. И тогава чу сърцераздирателен вик — Мария стоеше на високия бряг и крещеше с все сила. Магдалена се опомни. Като че ли пелена падна от очите й и тя хукна обратно към брега. По-късно попита сестра си как се бе озовала точно тогава близо до нея. Дали от високата температура или заради силната им връзка, но Мария в нещо като просъница я бе видяла да се дави в мразовитите води на Дунав, захлупена под леден свод. Без да вика за помощ, тъй като бързо съобразила, че ще бъде принудена да дава дълги обяснения, се изплъзнала от вниманието на възрастните и се втурнала към реката. Знаела, че само тя може да спаси сестра си…