С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Поклати глава.
— Те са от по-късно, когато пълзях покрай шосето.
— Добре. Ще допълня доклада си и ще занеса всичко за изследване в лабораторията. Там няма никой по това време на нощта, но утре сутринта ще се заемат първо с тях. Сестрата ще ви заведе до банята. Ще ви дадем комплект облекло от санитарките. Вашите дрехи също трябва да се изследват.
Джейд кимна.
— Благодаря ви.
Той излезе бързо, като взе със себе си всички доказателства за лабораторията.
— Ела с мен, мила. — Сестрата дръпна завесата и се запъти към вратата.
Джейд се поколеба, смутено придърпа късата нощница.
— В този вид? Едва ме покрива отзад.
— Тук е болница. Никой не обръща внимание.
Джейд се сети за портиера, но нямаше избор. Последва сестрата по коридора, като правеше малки крачки, за да не развява дрехата.
— Имаш късмет, че доктор Харви идва от болница в голям град. Знае си работата — отбеляза сестрата.
През летяща врата с надпис „Само за болничен персонал“ влязоха във фоайе, където няколко медицински сестри пиеха кафе и ядяха закуски от автомат. Гледаха я с любопитство, докато пресичаха залата.
— Ето тук — каза сестрата и отвори банята за жени. — Хавлии и всичко необходимо ще намериш в шкафа до кабинката с душа. Там има и душ за промивки.
Искаше й се тя да не говори така високо. Всички от залата я гледаха.
— Никога не съм си правила промивки — прошепна тя.
— Нищо особено. Има упътване на кутията.
Джейд се промуши през вратата. Както каза жената, необходимите неща бяха в шкафа. Съблече болничната нощница и стъпи в кабинката. За щастие водата беше гореща. Завъртя кранчето, започна да пари. Остави я да тече много гореща и се наслади на парливата болка. Водата я обливаше и пречистваше. Искаше да ги измие от тялото си, както и противните остатъци от тях. Изненада се, че бе изкарала толкова дълго с тази мръсна кожа, без да загуби разсъдъка си.
След като се насапуниса три пъти, тя вдигна крак на поставката и изми тялото си между бедрата. Болеше я много и чак сълзи избиха в очите й, но тя търкаше ли търкаше, докато кожата й се протри. Проми се несръчно с душа и се зарадва, че го бяха сложили. Накрая изми и калта от косите си и изплакна няколко пъти устата си с гореща вода.
Почувства се по-добре след всичко това, макар и да знаеше, че няма никога отново да бъде напълно чиста. Беше омърсена — умствено, физически, емоционално. Никога не можеше да бъде такава, каквато е била. Тази мисъл я накара да се чувства и тъжна, и гневна.
Избърса се и уви с хавлиена кърпа мократа си коса. Имаше няколко зелени униформи, сгънати на горната полица в шкафа. Втората, която разпери по тялото си, й ставаше сравнително добре. Мукавените ботинки се носеха върху обувки, но тя ги завърза на босите си крака.
Отвори плахо вратата и огледа фоайето. Сестрата седеше сама на едно канапе и гледаше някакъв диспут по телевизията. Стана, като видя Джейд.
— Искаш ли нещо? Кола? Кафе?
— Не, благодаря.
— Обадиха се от приемната. Помощник-шерифът е тук, за да разговаря с теб.
— Готова съм.
Ботите шумоляха по пода. Помощникът се заяждаше с портиера и доктор Харви. Приближиха гишето. Представителят на закона побутна шапката си назад, зае внушителна стойка и я изгледа подозрително.
— Госпожица Спери?
— Аз съм.
— Моля ви, седнете.
Джейд седна внимателно на ръба на светлолилав пластмасов диван. Той се отпусна на стол срещу нея. Доктор Харви остана да стои прав до края на кушетката. Помощникът, който не бе по-стар от лекаря, извади малък бележник на телчета от горния джоб на униформеното си яке.
— Доктор Харви казва, че вие заявявате, че сте била изнасилена тази нощ.
Погледна недоумяващо и двамата.
— Защо всеки непрекъснато повтаря, че аз „заявявам“ това или „казвам“ онова? Изнасилиха ме! Мислите, че лъжа ли?
— Почакайте. Никой не ви обвинява, че лъжете. Просто се опитвам да разбера какво е станало. Успокойте се. Окей?
Джейд се поотпусна. Не беше лесно. Трябваше да прибегне към всичките си запаси от самодисциплина, за да не закрещи. Портиерът и медицинските сестри отново се бяха скупчили до бюрото наблизо. Джейд не считаше, че страда от параноя като допускаше, че те си шушукат за нея. От време на време някой поглеждаше в нейната посока, а после бързо отклоняваше поглед и подновяваше тайния разговор.
— Как са трите ви имена? — попита помощникът. Образът му започна да се замазва. Усети, че очите й плувнаха в сълзи.
— Бях изнасилена — подчерта тя. — Момчетата, които го сториха, се разхождат наоколо свободни, а вие тук ме унижавате и обиждате. — Пое си набързо дъх. — Вече казах на лекаря трите си имена, адрес, рождена дата и всичко останало. Не бихте ли искали да узнаете какво ми се случи тази нощ и кои извършиха престъплението?