С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Не си ли каза името?
— Не.
— И не можеш да го опишеш?
— Беше тъмно. Всичко, което видях, е, че бе с работен комбинезон и шапка.
— Може да е всеки човек от Юга. Чудя се защо не те е придружил в болницата, след като се е отнесъл с теб така внимателно. Защо е изчезнал?
— Ако вие бяхте черен от този край и карахте в спешни случаи бяло момиче, явно изнасилено, щяхте ли да се мотаете наоколо, шериф Джоли?
Имаше благоприличието да погледне огорчено. После добави:
— Някои бели жени биха дали мило и драго да ги изнасили негър.
Джейд стана, мина зад стола, хвана се за горната му пръчка и го атакува през масата.
— Да не би да смятате, че ме е взел негър, изнасилил ме е, а аз искам да изкарам вашия син и двамата му приятели разгонени пръчове? Това ли е теорията ви?
— Трябва да погледна от всички страни, Джейд. Особено когато собственият ми син е обвинен в углавно престъпление.
— Вместо да ми вадите душата, защо не зададете тези въпроси на Хъч?
— Имам това намерение.
Веднага след разговора беше разрешил на майка й да се срещне с нея. Велта винаги бе издокарана и за Джейд беше голяма изненада да види майка си изтормозена и раздърпана. Втурна се в стаята за разпити, почти събаряйки шериф Джоли в бързината.
— Джейд! Какво става? Никой нищо не ми казва. Къде беше?
Точно в този момент най-малко се нуждаеше от въпроси. Искаше някой да я прегърне и успокои. Необходимо й бе съчувствие, приемане без уговорки. А майка й настояваше за отговори. Ако бе на нейно място, Джейд сигурно щеше да реагира по същия начин, но тази мисъл не я накара да се чувства по-добре.
Лицето на Велта не трепна, когато й разказа какво се бе случило. Гледа я безизразно няколко секунди и повтори безсмислено:
— Изнасилена?
— Да, мамо.
Пресегна се и непохватно приглади назад непокорните кичури около лицето на Джейд.
— Кой го стори, дъще?
Когато Джейд й съобщи, Велта се дръпна, като че ли по косата на дъщеря й течеше електрически ток.
— Това е… това е лудост, Джейд! Цял живот познаваш тези момчета. Не биха направили такова нещо!
— Но го направиха! — Сълзи бликнаха в очите й. — Не ми ли вярваш, мамо?
— Разбира се, Джейд. Разбира се, че ти вярвам.
Джейд се съмняваше, но нямаше сили и желание да я убеждава. По настояване на шерифа разказа историята отново пред майка си. Щом свърши, той си тръгна, но подметна, че ще се върне.
След като останаха двете сами, не си казаха нищо съществено. Велта я попита дали е добре и тъй като въпросът бе абсурден, Джейд отговори утвърдително. След помилването по косите, втори път не я докосна.
Призори помощник-шерифът се появи и предложи на Велта чаша топло кафе. Джейд помоли за сода, за да навлажни възпаленото си гърло. Не можеше да преглъща отчасти и заради непролятите сълзи, напиращи в гърлото й.
Изведнъж вратата се отвори. Джейд вдигна глава и осъзна, че беше задрямала от пълно изтощение. Извика уплашено като видя Нийл Пачет да влиза. Започна да диша бързо и насечено, сякаш беше бягала.
— Какво прави той тук?
Иван Пачет и шериф Джоли вървяха след него.
— Подхвърляте сериозни слова, млада госпожице — каза й Иван. — Когато Фриц ми телефонира и ми съобщи какво става, настоях да обвините моето момче в лицето му. Здрасти, Велта.
Майката на Джейд реагира на появата на Иван по същия начин, както дъщеря й — на появата на Нийл.
— Здравей, Иван.
— Нашите младоци вдигнаха голяма тупурдия тази сутрин, нали?
— Да.
— Нищо лошо не съм направила! — възпротиви се Джейд на опита на Иван да въздейства на майка й срещу непослушните им деца. — Аз съм потърпевша! Нямам никаква вина.
— О, хайде, Джейд — обади се за първи път Нийл. — За Бога, наистина ли очакваш някой да повярва, че си изнасилена?
— Не говоря просто така. Могат да видят снимките, направени в болницата. Лабораторните изследвания ще потвърдят думите ми.
Той седна на ъгъла на масата.
— Не отричам, че стана — каза меко. — Само че ти си позволяваш волности, обяснявайки как стана.
— Не е вярно! — Щеше й се да се дръпне още назад от него, ако облегалката на стола не пречеше. Колкото и добре да изглеждаше, за нея Нийл бе отблъскващ.
— Добре, хайде всички да се успокоим — намеси се шериф Джоли, поемайки нещата в свои ръце. — Нийл, махни се оттам, моля те. — Посочи му място до стената. — Иван, ти вземи онзи стол.
Иван седна. Погледна Велта.
— Ще ти се води платен почивен ден.
— Благодаря.
Джейд изгледа майка си, вбесена от подчертаното й уважение към Иван Пачет.
— А сега, Джейд — каза Фриц, като привлече вниманието й към него, — моля те, разкажи историята отново заради Иван и Нийл.