Съкровището на планетата Земя
- Автор: Загорска Зора
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровището на планетата Земя». Краткое содержание книги:
Сенаторът беше поразен. Той не бе помислял за такава възможност, ако наистина бе успял да вникне в сложния лабиринт на Молнаровата мисъл. Вдигна чашата и тържествено я подаде на Ал Хас. В начина, по който той я прие и благодари, имаше толкова благородство, че сър Арчибалд се засрами.
А Джек мислеше как да подсили у хората убеждението, което вече бе почнало да се създава, че владее изкуството да „разговаря“ с чужденците. Обърна се към Ал Хас и „заприказва“ е него чрез жестове и мимики, давайки си вид, че отлично се разбират. От своя страна Ал Хас го наблюдаваше по свой особен начин, който смущаваше доларландеца и предизвикваше у него чувството, че това странно същество разкрива и чете най-скритите му мисли, прониква до глъбините на душата му.
— Той сякаш е забелязал интереса ни към този метал — рече Ал Хас на другарите, си, доближи чашата до очите си, после я поднесе на Джек, загледа го въпросително и съсредоточено, стараейки се да му внуши, че живо се интересува от нейния материал и състава му.
— Gold… Gold!… — рече несъзнателно Джек. Ал Хас повтори внимателно същите звукове.
— Първата дума на марсианите! — викна Джек, задавен от вълнение. — Проговориха, проговориха по доларландски!
Знаеше добре каква печалба го чака от съобщението за първата им дума. Скочи от стола си и отърча в гардеробната, за да се свърже с „Доларланд-таймс“ според уговорката. Пред очите му вече се мяркаше извънредното издание на вестника. С големи черни букви ще бъде написано: „Злато! Злато! Марсианите са дошли за злато!“… Ето, те вече се приближаваха към психиката на хората, ставаха земни!
След като предаде новината, Джек се върна и „поговори“ още малко с Ал Хас, а всъщност мислеше колко е важно да установи истинска говорна връзка с тях. Това можеше да се осъществи само е помощта на учени. Тогава се досети, че. онази побеляла глава в края на масата е на известен професор-астроном. Ето кой можеше да му помогне!
Сякаш в отговор на мислите му, професорът стана и тръгна право към него. Джек се надигна от стола си и му подаде ръка.
— Драго ми е да се запозная с вас! — рече той с достойнството на човек, общувал цял живот само с „големи“ хора.
— Горя от нетърпение да науча нещо повече от оскъдните сведения в пресата за най-необикновените същества, които сме виждали. Разбира се, и за кораба им! — рече професорът, като пропусна да отвърне на Молнаровата любезност със същото.
— Всъщност трябваше да свържа моите приятели най-напред с вас… Вашата известност е прекрачила границите на родината ни и ние… знаете ли… разчитаме най-много на вас, за да се установи разбирателство с гостите… Как предполагате да стане това? — поведе разговора направо към интересуващия го въпрос Джек.
— Разбирателство? — усмихна се малко иронично професорът. — Ако искате от мене да ви кажа какво място заема тяхната планета в слънчевата система — да… Впрочем съвсем не е сигурно, че идат от Марс, както писаха вестниците. Наистина, съдейки от устройството на организмите им, можем да заключим, че масата на тяхната планета е по-малка от тази на нашата и атмосферата — по-рядка; всичко съответствува на условията на Марс, но то съвсем не е достатъчно, за да се правят сигурни изводи… А вие искате говорна връзка — това у нас никой не може да осъществи… Та откъде можем да знаем каква е говорната система на тяхната планета — нека да е и Марс? Че те са в по-напреднал стадий на развитие — в това не можем да се съмняваме. То се доказва дори от единствения факт, че първи намериха начин и средство да прекосят между планетното пространство, първи са построили истински звездолет — като се изключат няколкото опита на една… между впрочем враждебна нам страна, за които не е прието да се говори, макар че…
— Значи, вие смятате, че не бихме могли да се разберем с тях? — прекъсна го нетърпеливо Джек, чиито научни интереси не се отличаваха с широта. — Но как така? Вашата ученост е известна на цял Доларланд; ако вие не успеете, кой тогава?
— Трудна работа — отвърна професорът. — Ние ще се опитаме, разбира се, с течение на времето да им изясним нашия език — и това съвсем не е моя задача; може би след година-две те ще възприемат нашите понятия за света и ще проговорят на нашия език, ако… ако организмите им издържат такъв продължителен живот на земята.
— Година-две? — възкликна Джек.
— Ако не и повече — отвърна невъзмутимо професорът. — Та какво си мислите вие: ако човек като нас отиде в чужда страна, поне два месеца трябва да изучава езика, за да може що-годе да се разбира с тамошните хора. А тези тук трябва преди всичко да опознаят нашата действителност, да възприемат нашия светоглед, та чак тогава да се заемат с усвояване на езика. Разбира се, електронноизчислителната техника…