Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Трябва ми носач, който да разнася товарите по стълбището — усмихна ми се тя превзето и докосна гърба си. — Мъчи ме ревматизъм.
И така, бях нает. Тя се казваше Биатрис Фръмпълтън и беше съпруга на някакъв богат гражданин, собственик на хубава, измазана с хоросан къща от тъмна дървесина върху приземие от червени тухли, която се намираше на Чансъри Лейн, близо до „Грейс Ин“. Домакинството беше многолюдно — имаха кухненски работници, камериерки, прислужници и слуги, чието единствено задължение на този свят беше да се грижат за доброто настроение на мистрес Биатрис Фръмпълтън и да угаждат на всяка нейна прищявка. Къщата сияеше от красота със своите ламперии, коридори, просторни стълбища, тежки дъбови мебели, покрити с дантела от Брюж, драперии по стените и шкафове, препълнени с най-фини оловни и сребърни съдове.
Знаете ги онези големи господарски къщи със собствени правила — сред слугите цари строга йерархия, а на непознатите нямат никаква вяра. Научих, че съпругът на Биатрис бил важна клечка в съда, но нищо повече, макар че някои от мъжете прислужници ме изгледаха със съчувствие. И скоро открих защо! Мистрес Фръмпълтън беше слагала рога на съпруга си безброй пъти. Той излизаше с пукването на зората и се прибираше чак по мръкнало. През деня мистрес Фръмпълтън беше посещавана от „роднини“, които неизменно приемаше в покоите си, а когато си тръгнеха, лицето й винаги беше по-розово от преди. Честно казано, на тази жена едва ли щеше да й стигне и разгонен жребец! Както сами се досещате, дойде и моят ред! Падна се в един следобед, около седмица след като бях дошъл. Пред „Сейнт Бартоломю“ имаше панаир и на слугите беше позволено да отидат. Останах само аз. Тази нова Месалина, тази Клеопатра от бреговете на Темза не остана доволна от работата ми по разнасянето на провизии и какво ли не из цялата къща и ме покани в покоите си.
Завесите бяха спуснати, капаците на прозорците — затворени, и стаята тънеше в полумрак. От едната страна на леглото с балдахин гореше фенер, а върху него лежеше самата мистрес Фръмпълтън — гола, както майка я е родила. Сигурно сте чували израза „ако ще е гарга, да е рошава“, така че трябваше да изпълня дълга си. Не след дълго вече лудувахме в леглото, а тя пищеше от удоволствие, размахвайки ръце и крака. Тогава вратата внезапно се отвори и в стаята влезе един от младите й „роднини“. Биатрис изскочи бързо от леглото като подплашена сърна от шубраците. Изблъска младежа от стаята, врътна ключа и се обърна към мен.
— Обличай се — просъска ми.
Така и сторих, облече се и тя.
Младият „роднина“ Оливър, или както там му беше името, чукаше и блъскаше по вратата отвън. Биатрис отвори. Досущ като в някоя испанска пиеса, която беше гледал, младежът влезе драматично с извадени меч и кама. Грабнах една грейка от леглото и се приготвих да защитавам достойнството си. Момъкът, чието пъпчиво лице излъчваше решителност, пристъпи към мен, но се оказа по-голям страхливец и от Шалот. Вдигнах грейката и той отстъпи. Биатрис се забавляваше неимоверно — ридаеше, пищеше и кършеше ръце, сякаш беше добродетелната Лукреция, която всеки миг щеше да бъде изнасилена от цял легион вероломни Тарквиниевци31. Започвах да се отегчавам и нетърпеливо мятах погледи към един от прозорците, когато вратата се отвори отново и, о, Боже! Иисусе! В стаята влезе не друг, ами съпругът на Биатрис, който за пръв път се прибираше толкова рано.
Като погледна назад, ми се струва, че нашата Месалина сама беше нагласила всичко! Искала е да покаже на съпруга си какъв рогоносец е и аз бях изиграл ролята на жертвеното агне, а младият „роднина“ се спаси благодарение на хитроумната история, която тя съчини.
Колко коварни са жените! Какви са двуличници! Колко покварени и непостоянни са! Под човешкия си облик крият сърца на тигрици! А как само ги обичам!
— Какво е това? — извиси глас белобрадият старец. — Какво става тук, жено?
Момъкът пъргаво прибра меча и камата в ножниците им. Аз свалих грейката. Биатрис ми смигна, после се хвърли на колене пред съпруга си и прегърна нозете му.
— Съпруже мой! — простена.
Сега внимавайте, млади приятели, защото дори аз, колкото и да ме бива в лъжите, нямаше да мога да устроя подобно представление.
— Съпруже мой! — ридаеше тя и въртеше очи към небето. — Ти, светлина на живота ми!
31
Секст Тарквиний е останал в историята най-вече с изнасилването на Лукреция, вярна съпруга на Луций Тарквиний Колатин. Действията му били провокирани от желанието да опетни честта на Лукреция, която се славела като много благочестива, и станали повод за вдигане на бунт, който довел до слагането на началото на Римската република. — Бел.прев.