Ангелът на смъртта
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангелът на смъртта». Краткое содержание книги:
— Хю, радвам се да те видя — сложи ръце на раменете на писаря, наведе се и го прегърна здраво.
— Отец Томас — каза Корбет, — да ти представя моя прислужник и другар — добави той кисело — Ранулф-ат-Нюгейт.
Отец Томас се поклони и тясното му, подобно на конско лице прие учтиво и тържествено изражение, сякаш го представяха на английския крал. Двамата с Хю се познаваха от студентските си дни в Оксфорд. Писарят винаги се беше възхищавал на този висок, грозноват мъж с дружелюбни очи и неизменна усмивка. Той бе учил в болниците на Париж и Салерно и познанията му за билките бяха несравними.
Отец Томас ги поведе из дългото помещение. То беше чисто и преметено; дебели вълнени килими покриваха стените, капаците на прозорците бяха затворени, а върху тях, за да смекчат суровата болнична атмосфера, бяха спуснати пъстри завеси. От двете страни на пътеката имаше редици легла; до всяко стоеше ниско столче, а в долния му край — малък, облицован с кожа сандък. Послушници и монаси тихо минаваха от легло на легло и раздаваха лекове. Корбет смяташе, че повечето лекари не умеят да лекуват, но тук поне братята от „Сейнт Бартолъмю“ правеха смъртта спокойна и позволяваха на болните да умрат с достойнство. Отец Томас ги въведе в малка, белосана стая, оскъдно обзаведена с две маси, пейка, няколко стола и мангал. Покрай стените имаше рафтове, на които бяха наредени гърнета със счукали билки, чието ухание беше още по-приятно в студената зимна утрин. Отец Томас ги покани да седнат и им поднесе греяно вино в дървени чаши. Ранулф с мъка преглъщаше, макар да беше благодарен за горещата ароматна течност. Когато се разположиха удобно, отец Томас заобиколи масата, седна и се приведе напред, смръщил тревожно чело.
— Е, Хю, защо си дошъл да ме видиш? Добре ли си?
— Искам да поговорим за отровите, отче Томас — отвърна Корбет и отбеляза със задоволство изненадата в очите на свещеника.
После потупа дългите костеливи пръсти на приятеля си.
— Стига, отче — продължи той. — Не съм дошъл, за да ти се изповядам. Вярно, обикновено не говоря и за отрови, но сега искам да ми разкажеш за различните видове.
Отец Томас направи гримаса и колебливо изреди няколко отрови — от растения като беладона и напръстник. Постепенно се отпусна и започна да описва подробно всяка от тях — как се прави, как се дава, страничните й ефекти и възможните противоотрови. Докато говореше, Ранулф, който не разбираше някои от думите, осъзна едно: потайният му господар смяташе, че свещеникът, който беше умрял предишния ден в „Сейнт Пол“, е бил отровен. Освен това, онзи, който го бе отровил, сигурно го бе направил по време на службата, защото всички смъртоносни отрови, които отец Томас описа, действаха за минути.
Най-накрая свещеникът млъкна и Хю кимна.
— Навярно знаеш защо съм дошъл.
Отец Томас поклати отрицателно глава и разпери ръце.
— Ние тук си имаме собствени дела, Хю. До мен рядко достигат новини — усмихна се той, — освен вести за повишенията ти. Мина много време откак бяхме заедно в колежа. Оксфорд ми се струва толкова далеч. Странно — той погледна през тесния прозорец към заледените поля отвън, — когато погледнеш назад, имаш чувство, че всичко е ставало през лятото. Не си спомням да съм учил по време на зимата или когато е било студено. Сякаш винаги е било слънчево.
Хю се усмихна в знак на съгласие. Когато си спомнеше за дните в Оксфорд или женитбата си с Мери, всеки ден, всеки спомен сякаш беше на фона на лятото, на горещото слънце, тучната зелена трева, дърветата, чиито листа шумолят на тихия вятър; бърборенето на дъщеричката му, нежното присъствие на жена му. Може би затова съществуваха спомените — за да те сгряват и да те изпълват със сили за бъдещето.
Корбет сви рамене, стана, наведе се към отец Томас и го целуна по челото.
— Повярвай ми — каза той, — пътищата, по които вървя сега, макар и изпълнени със злини, каквито не би могъл да си представиш, са по-леки благодарение на нашето приятелство и спомените, които споделяме.