Градина на желанията [необработен]

54

едно цветчетата, овалваше ги в ситно смляна захар и ги подреждаше в голяма тава.

—    Как смогна да свършиш всичко това само за два часа? - възкликна Сидни.

Сестра й и малката се обърнаха.

—    Здрасти. - Клеър недоверчиво я изгледа. - Как се чувстваш?

—    Добре съм. Подремнах за малко

Бей скочи от стола, изтича при майка си и я прегърна. Носеше синя престилка с надпис „Уейвърли Кетъринг“, която се влачеше по пода.

—    Помагам на Клеър да захароса виолетки за украса. Ела да видиш. - Тя хукна обратно към стола до масата.

—    По-късно, миличко. Да разтоварим багажа от колата и да оставим леля ти да си гледа работата.

—    С Бей пренесохме всичко още вчера — обади се Клеър.

Сидни отново си погледна часовника:

—    Какви ги говориш? Спала съм само два часа.

—    Пристигнахте вчера сутринта. Спа цели двайсет и шест часа.

Сидни се почувства, сякаш сърцето й отиде в гърлото. Олюля се, хвана се за масата и седна. Нима бе оставила дъщеря си сама повече от едно денонощие? Дали Бей се беше изпуснала за Дейвид? Клеър погрижила ли се е за нея, или малката е прекарала ужасна нощ в чуждата къща?

—    Бей...

—    Бей ми помагаше — прекъсна я Клеър. — Не е от разговорливите, но схваща много бързо. Вчера готвихме цял ден, вечерта й помогнах да се изкъпе във

ваната и я сложих да си легне. Сутринта пак се захванахме с готвене.

Вероятно Клеър я смяташе за лоша майка. Единственото, с което Сидни се гордееше, а ето какво впечатление беше създала. В тази къща тя никога не бе сигурна коя е всъщност.

-    Пийни кафе - подхвърли сестра й. - Иванел каза, че по-късно ще се отбие да те види.

-    Остани, мамо. Виж какво умея да правя.

„Вземи се в ръце“ — каза си Сидни.

-    Добре, съкровище, никъде няма да ходя. - Наля си чаша кафе и попита: - Как е Иванел?

-    Добре е. Изгаря от нетърпение да те види. Хапни си хляб с лавандула. С Бей си отрязахме от онзи там. Има и масло с подправки.

Сидни се запита дали загрижеността на сестра й е 1 искрена. През изминалите години често мислеше за нея. Най-вече я съжаляваше - тя, Сидни, бе авантю-ристка и любителка на силните усещания, а бедната Клеър нямаше амбиции, освен да си стои у дома в тъпото градче. Да, жестоки мисли, но й вдъхваха увереност, защото открай време завиждаше на сестра си за спокойствието, с което приемаше истинската си същност. Клеър се радваше на заминаването й. Сега пък й говореше така, сякаш бе глупаво момиченце. Командваше я какво да закуси. Сидни се опита да нареже топлия хляб, но беше толкова гладна, че накрая отчупи голямо парче. Намаза го с масло и притвори очи. След третото парче се заразхожда из просторната кухня.

-    Поразена съм - промърмори. - Не подозирах какво можеш. Всички ли рецепти са на баба?

-    Само някои. Например рулото с плънка от бекон и глухарчета и лавандуловият хляб.

56

—    Не ми позволяваше да ги видя, като бях малка.

Клеър се извърна и избърса длани в престилката си: