Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
му ръце между своите. — В дните преди трансформацията, когато
отказвал да излиза от стаята, умът му трябва да го е напуснал. С нещо,
което приличаше на кръв, беше надраскал по стените изречения за
"адските устройства". Че не знаели милост, че никога нямало да престанат
да прииждат...
— Трябва да е имал предвид армията от автоматони.
— Сигурно. — Теса потръпна лекичко и още повече се приближи до
него. — Предполагам, че е било глупаво от моя страна, но... през
последните два месеца всичко беше толкова спокойно...
— Че си забравила за Мортмейн?
— Не. Никога не съм забравяла за него. — Тя погледна към прозореца,
макар да не можеше да види нищо навън — беше дръпнала пердетата,
защото светлината като че ли дразнеше очите на Джем. — По-скоро се
надявах, че е насочил вниманието си някъде другаде.
— Не може да сме сигурни, че наистина не е така. — Пръстите на Джем
се обвиха около нейните. — Смъртта на Бенедикт навярно е трагедия, ала
началото й бе поставено много отдавна. Случилото се няма нищо общо с
теб. — В библиотеката имаше и други неща. Записки и книги на Бенедикт.
Дневници. Хенри ще ги вземе в Института, за да бъдат изучени. В тях се
споменава и моето име. — Теса изведнъж спря — как можеше да го
занимава с тези неща, когато той беше толкова зле?
Сякаш прочел мислите й, Джем прокара пръст по китката й, слагайки
го там, където се усещаше пулсът й.
— Теса, това е просто мимолетен пристъп. Ще отмине. Бих искал да ми
кажеш истината, цялата истина, независимо каква е, дори да е горчива
или страшна, за да мога да я споделя с теб. Нито аз, нито който и да било
от Института ще допуснем да ти се случи нещо лошо. — Той се усмихна. —
Пулсът ти се ускори.
„Истината, цялата истина, независимо каква е, дори да е горчива или
страшна.“
— Обичам те — прошепна тя.
Джем я погледна, станал сякаш още по-красив от светлината, огряла
слабото му лице.
— Wo xi wang ni ming tian ke yi jia gei wo.
— Ти... — Теса сбърчи вежди. — Искаш да се оженим? Но нали вече сме
сгодени. Не мисля, че е възможно да се сгодиш два пъти.
Джем се засмя, а после се закашля. Тялото на Теса се напрегна, но
кашлицата беше слаба и нямаше кръв.
— Казах, че ако можех, бих се оженил за теб още утре.
Теса отметна престорено глава.
— Утре не ми е удобно, господине.
— Но така или иначе вече си подходящо облечена — усмихна се той.
Теса сведе поглед към съсипаната сватбена рокля.
— Да, ако се омъжвах в кланица — съгласи се тя. — Е, така или иначе
не я харесвах особено. Беше прекалено крещяща.
— Според мен изглеждаше прекрасно — меко й отвърна Джем.
Теса облегна глава на рамото му.
— Ще има и друго време. Друг ден, друга рокля. Ти ще се чувстваш
добре и всичко ще бъде съвършено.
Гласът на Джем си остана все така нежен, ала сега в него се долавяше
ужасяваща слабост.
— Нищо не е съвършено, Теса.
Софи стоеше до прозореца на малката си стая, пердето беше дръпнато,
очите й — вперени в двора. Бяха минали часове, откакто каретите бяха
изтрополели навън, и тя би трябвало да почиства камината, ала четката и
кофата си стояха в краката й.
Откъм кухнята на долния етаж долиташе гласът на Бриджет:
Граф Ричард имаше дъщеря;
Красива девойка бе тя;
На хубавия Уилям си дари обичта,
макар да не бе от потекло мечта.
Понякога, когато Бриджет беше в особено музикално настроение, на
Софи й минаваха мисли за това как слиза на долния етаж и я напъхва в
пещта като вещицата в "Хензел и Гретел". Ала Шарлот определено нямаше
да одобри. Даже ако Бриджет пееше за забранена любов между класите в
същия миг, в който Софи се проклинаше, задето стиска пердето с все сила
и вижда две сиво-зелени очи, докато се чуди и тревожи: дали с Гидеон
всичко ще бъде наред? Ранен ли е? Може ли да се изправи срещу баща си?
И колко ужасно би било, ако му се наложи да...
Портите на Института се отвориха и една карета изтрополи вътре,
карана от Уил, който бе без шапка, с развяна от вятъра черна коса. Софи го
видя как скочи от капрата и отиде да помогне на Теса да слезе (дори от
толкова далеч, не можеше да не забележи в какво отчайващо състояние е
роклята й), а след това и на Джем, който се отпусна безсилно на рамото на
своя парабатай.
Софи си пое рязко дъх. Макар вече да не мислеше, че е влюбена в