Принцеса с часовников механизъм

карета и не си в състояние нито да се пуснеш, нито да промениш посоката.

— Сините му очи потъмняха от разбиране — естествено, че Уил щеше да

разбере — и Теса побърза да продължи. — Струва ми се, че сега се случва

съвсем същото, само че не с група персонажи от романите, а с приятелите

ми, с хората, които обичам. Не искам да си седя ей така, докато трагедията

връхлита отгоре ни. Искам да я отклоня, но не знам как да го направя.

— Боиш се за Джем.

— Да — отвърна Теса. — Тревожа се и за теб.

— Недей — дрезгаво каза Уил. — Не хаби загрижеността си за мен,

Тес. Преди тя да успее да отговори, вратата на библиотеката се отвори.

Беше Шарлот, която изглеждаше направо капнала. Уил бързо се обърна

към нея.

— Как е Джем?

— Буден и говори — отвърна Шарлот. — Взе малко уин фен, а

Мълчаливите братя успяха да спрат вътрешния кръвоизлив и да

стабилизират състоянието му.

При споменаването на вътрешен кръвоизлив Уил придоби вид, сякаш

всеки момент ще повърне; Теса предположи, че и нейното изражение не е

много по-различно.

— Може да приеме един посетител — продължи Шарлот. — Всъщност

той дори каза кого иска.

Уил и Теса се спогледаха учудено. Теса знаеше какво си мислят и

двамата: кой от тях щеше да бъде посетителят? Тя беше годеницата на

Джем, но пък Уил беше негов парабатай, което беше свещено само по себе

си. Уил тъкмо правеше крачка назад, когато Шарлот, която звучеше

изтощена до мозъка на костите си, отново проговори:

— Помоли да повикам теб, Уил.

Слисан, Уил хвърли поглед към Теса.

— Аз...

Девойката не можеше да се престори, че не забеляза жегналата я

изненада, както и нещо, което доста приличаше на завист, но безжалостно

смаза и двете чувства. Обичаше Джем достатъчно, за да иска онова, което

и той искаше за себе си. А и годеникът й винаги имаше основание.

— Върви — меко го подтикна тя. — Разбира се, че ще иска да те види.

Уил тръгна към вратата, за да се присъедини към Шарлот, но в

средата на стаята спря и се върна при момичето.

— Теса — каза, — докато съм при Джем, ще направиш ли нещо за мен?

Тя го погледна и преглътна с усилие. Беше твърде близо, прекалено

близо — очертанията на лицето и тялото на Уил бяха плътно пред очите

й, а гласът му отекна в ушите й.

— Естествено. Какво?

До: Едмънд и Линет Херондейл

Имението Рейвънскар

Западен Йоркшир

Скъпи мамо и татко,

Знам, че беше страхливо от моя страна да си тръгна по този начин;

призори, преди да сте се събудили, оставяйки само бележка, за да обясня

отсъствието си. Не бях в състояние да ви погледна в очите, като знаех

какво бях решила да направя и че съм най-лошата и непокорна дъщеря:

Как бих могла да ви обясня решението си и какво ме накара да го взема?

Дори и сега то ми се струва истинска лудост. Всъщност всеки ден е по-луд