Принцеса с часовников механизъм

Уил се бе забавил съвсем малко, ала докато стигне до сестра си,

Гейбриъл вече го бе изпреварил. Беше сложил ръка под брадичката й и

зелените му очи обхождаха лицето й. Сесили го гледаше учудено, когато

Уил се приближи и я улови за рамото.

— Махни се от сестра ми — сопна се той и Гейбриъл отстъпи назад,

свил устни в тънка черта.

Гидеон също се присъедини към тях и те наобиколиха Сесили, докато

Уил я държеше здраво с една ръка, рисувайки иратце с другата. Тя го

наблюдаваше с пламнали сини очи, докато той рисуваше иратце от едната

страна на врата й и целебна руна — от другата. Черната й коса се бе

измъкнала от плитката й и тя приличаше на дивото момиченце от

спомените му, буйно и непознаващо страх.

— Ранена ли си, кариад*? — Думата се изплъзна от устните му, преди

да успее да я спре — гальовно обръщение от детството му, което почти

беше забравил.

* Скъпа, мила — обръщение, навлязло в английския език, произхождащо

от уелската дума саriad, която означава „обич". — Бел. прев.

— Кариад? — повтори тя и в очите й проблесна изумление. — Съвсем

нищо ми няма.

— Не е точно така — възрази Уил и посочи китката й и драскотините

по лицето и ръцете й, които вече бяха започнали да се затварят под

въздействието на иратцето. В гърдите му се надигна гняв, толкова силен,

че дори не чу как зад него Джем се разкашля — звук, който обикновено му

действаше като искра, попаднала в суха прахан. — Сесили, какво си

мислеше...

— Това бе едно от най-безстрашните неща, които съм виждал някой

ловец на сенки да прави — прекъсна го Гейбриъл. Не гледаше към Уил, а

към Сесили и по лицето му се четеше смесица от изненада и още нещо.

Като всички останали и той беше изцапан с кал и кръв, ала зелените му

очи грееха.

Сесили се изчерви.

— Аз само...

Така и не довърши, а очите й, вперени покрай Уил, се разшириха.

Джем отново се изкашля и този път Уил го чу и се обърна тъкмо навреме,

за да види как неговият парабатай се свлича на колене на земята.