Око за око
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-28-8
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Око за око». Краткое содержание книги:
„Око за око — и светът ще ослепее“ бил казал Махатма Ганди. Но при такава заплаха кой ти гледа прошка и любов към ближния?! Загадките се множат и нашите сладурани се люшкат все по-неудържимо между двете немислими крайности: „Кажи си всичко…“ — шепне им един вътрешен глас. „В бирата е истината!“ — затапва го друг и ехидно подмята: „Кофти е само, че Истината — както и бирата — в големи дози водят до ужасен махмурлук…“ Колко истина (бира) можеш да понесеш?
А коварните SMS-чета само това и чакат — тъкмо да си помислиш, че ги праща някакъв таен обожател, и получаваш специална доставка. Ей такава например:
„Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
А.“
Доброволно бе мръсна дума за Хана. Последният й опит да свърши нещо доброволно бе на благотворителния моден бал в седми клас. Момичетата от „Роузууд Дей“ се бяха наконтили в дизайнерски дрешки и дефилираха по сцената; хората наддаваха за облеклата им, а парите отиваха за благотворителност. Али носеше зашеметяваща тясна рокля на Калвин Клайн и някаква дребна вдовица предложи за нея хиляда долара. Хана пък трябваше да се примири с ужасяващото дантелено творение в електриков цвят на Бетси Джонсън, което я караше да изглежда още по-дебела, отколкото бе в действителност. Единственият, който заложи на нейния тоалет, беше баща й. Седмица по-късно родителите й обявиха, че се развеждат.
И сега баща й се беше върнал. Един вид.
Всеки път, когато Хана се сещаше за вчерашното посещение на баща си, тя се усещаше зашеметена, разтревожена и ядосана едновременно. Откакто бе настъпила нейната трансформация тя копнееше за момента, когато отново ще го види. Тогава вече щеше да бъде слаба, популярна и самоуверена. В мечтите й той винаги идваше с Кейт, която бе станала дебела и пъпчива, и в сравнение с нея Хана изглеждаше още по-красива.
— Ооох! — проплака тя. Едно момиче излезе през вратата в същия момент, когато тя се канеше да влиза.
— Внимавай — промърмори момичето. Едва тогава Хана вдигна глава. Тя се беше изправила до вратата, близо до каменния пепелник и саксията с гигантска безстеблена иглика. През вратата минаваше… Мона.
Ченето на Хана направо увисна. По лицето на Мона премина същото изненадано изражение. Те се огледаха изпитателно.
— Какво правиш тук? — попита Хана.
— Посещавах една приятелка на мама. Гадна работа. — Мона прехвърли светлорусата си кола през луничавото си рамо. — А ти?
— Ами същото. — Хана внимателно огледа Мона. Вътрешното й чувство подсказваше, че Мона лъже. Но пък от друга страна Мона може би също усещаше, че тя крие нещо.
— Е, аз тръгвам. — Мона метна през рамо червената си чанта. — После ще ти се обадя.
— Добре — отвърна Хана. После тръгнаха в противоположни посоки. Хана се обърна и погледна към Мона, само за да види, че Мона също поглежда през рамо към нея.
— А сега моля те, внимавай — каза Ингрид, едрата германка, която беше главна сестра. Намираха се в залата за прегледи и Ингрид обучаваше Хана как да сменя торбичките в кошчетата за боклук. Като че ли това беше много трудна работа.
Всяка зала за прегледи беше боядисана в цвят авокадо и единствените плакати по стената бяха мрачни снимки на различни кожни болести. Ингрид отведе Хана в една празна стая; някой ден, ако Хана се представеше добре, можеше да й бъде позволено да чисти и стаите, в които лежаха пациентите със сериозни изгаряния. Каква късметлийка.
Ингрид измъкна торбичката с отпадъци.
— Това отива право в големия син контейнер в задния двор. Освен това трябва да изпразниш и кошчетата с инфекциозни отпадъци. — Тя махна с ръка към еднакво изглеждащите кошчета. — Винаги трябва да ги държиш на различно място от останалата смет. Освен това трябва да си сложиш и това. — Ингрид й подаде чифт латексови ръкавици. Хана им хвърли такъв поглед, сякаш бяха покрити със заразна мръсотия.
След това Ингрид й посочи коридора.
— Тук има още десет такива стаи — обясни тя. — Почисти боклука и забърши всички плотове. След това ми се обади.
Като се опитваше да не диша — тя ненавиждаше онази антисептична миризма на болест, която се носеше из всяка болница — Хана се повлече към склада, за да вземе още торбички за боклук. Тя погледна надолу по коридора, като се чудеше кои са стаите, в които лежаха болните. Джена беше хоспитализирана тук. През последния ден се бяха случили много неща, които я накараха да се замисли за Онази случка с Джена, въпреки че през последните години се беше опитвала да я изхвърли от съзнанието си. Дори не можеше да си представи, че някой знае и може да разкаже за това.
Въпреки че Онази случка с Джена бе нещастен случай, понякога на Хана й се струваше, че това не е точно така. Али беше измислила прякор на Джена: Снежи, от Снежанка, заради поразяваща й прилика с героинята на Дисни. Хана също смяташе, че Джена прилича на Снежанка, но в добрия смисъл. Джена не беше толкова шлифована като Али, но притежаваше една такава странна красота. На Хана дори веднъж й беше хрумнало, че единственият герой от Дисни, на когото самата тя прилича, е джуджето Дребньо.