Алена кралица
- Автор: Авеярд Виктория
- Серия: Алена кралица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1752-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алена кралица». Краткое содержание книги:
Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ? не е сребърна?
Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената ? кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото ? сърце.
– Мама ще се радва, че излизаш от къщата.
Татко ме поглежда остро, хващайки ръката ми. Макар че сега почти не работи, само поправя дреболии и дялка разни неща за децата, ръцете му още са груби и мазолести, сякаш току-що се е върнал от фронта. Войната никога не си тръгва.
– Не казвай на майка си.
– Но...
– Знам, че изглежда, сякаш е нищо, но е достатъчно важно. Тя ще го сметне за малка стъпка в голямо пътуване, разбираш ли? Първо излизам от къщата вечер, после през деня, после се разхождам с нея из пазара, все едно сме се върнали във времето преди двайсет години. После нещата си стават същите като преди. – Очите му потъмняват, докато говори, мъчейки се да запази тона си нисък и равен: – Никога няма да се оправя, Мер, никога няма да се почувствам по-добре. Не мога да я оставя да се надява на това, не и когато знам, че никога няма да се случи. Разбираш ли?
Прекалено добре, татко.
Той знае какво ми е причинила надеждата, и омеква:
– Иска ми се нещата да бяха различни.
– На всички ни се иска.
Въпреки сенките виждам счупената ръка на Гиза, когато се качвам на тавана. Обикновено тя спи на кълбо, свита под тънко одеяло, но сега лежи по гръб с ранената си ръка, повдигната върху купчина дрехи. Мама е наместила отново шината ѝ, подобрявайки жалките ми опити да помогна, и бинтовете са чисти. Не ми трябва светлина, за да знам, че клетата ѝ ръка е почерняла от синини. Тя спи неспокойно, тялото ѝ се мята, но ръката ѝ остава неподвижна. Боли я дори насън.
Иска ми се да посегна да я докосна, но как мога да компенсирам ужасните събития от деня?
Измъквам писмото на Шейд от малката кутия, където пазя всичките му писма. Ако не друго, това ще ме успокои. Шегите му, думите му, гласът му, затворен в страницата, винаги ме успокояват. Но докато преглеждам отново писмото, в стомаха ми като локва се събира чувство на ужас.
Червено като зората, пише в писмото. Ето го, ясно като бял ден. Думите на Фарли от видеоклипа ѝ, призивът на Алената гвардия с почерка на брат ми. Фразата е твърде странна, за да я пренебрегна, твърде необикновена, за да не ѝ обърна внимание. А следващото изречение, виждаме как слънцето изгрява по-ярко... Брат ми е умен, практичен. Не се интересува от изгреви или зазорявания, или от остроумни фрази. Надигам се, изгрявам, отеква в мен, но вместо гласът на Фарли в ума ми говори брат ми. Надигнете се, червени като зората.
По някакъв начин Шейд е знаел. Преди много седмици, преди излъчването на клипа на Фарли Шейд е знаел за Алената гвардия и се е опитал да ни каже. Защо?
Защото е един от тях.
Шеста глава
Когато вратата се отваря с трясък призори, не се изплашвам. Претърсванията от Сигурността са нещо обичайно, макар че обикновено имаме само едно-две на година. Това ще е третото.
– Хайде, Ги – промърморвам, като ѝ помагам да стане от леглото си и да слезе по стълбата. Тя се движи несигурно, подпряла се на здравата си ръка, а мама ни чака на пода. Обвива ръце около Гиза, но очите ѝ са приковани върху мен. За моя изненада не изглежда да ми е ядосана или дори разочарована от мен. Вместо това погледът ѝ е мек.
Двама офицери чакат до вратата, пистолетите им висят отстрани. Разпознавам ги от предния пост в селото, но има и друга фигура, млада жена в червено със значка с трицветна корона над сърцето. Кралска служителка, Червена, която служи на краля, осъзнавам и започвам да разбирам. Това не е обикновен обиск.
– Приемаме претърсването и конфискацията – промърморва баща ми, изричайки думите, както е нужно да прави всеки път, когато това се случва. Но вместо да се разделят, за да претършуват къщата ни, офицерите от Сигурността не помръдват от местата си.
Младата жена пристъпва напред и за мой ужас се обръща към мен:
– Мер Бароу, призована си да се явиш в Съмъртън.
Здравата ръка на Гиза се сключва около моята, сякаш може да ме възпре.
– Какво? – успявам да изпелтеча.
– Призована си да се явиш в Съмъртън – повтаря тя и посочва с жест към вратата. – Ние ще те придружим. Моля тръгвай.
Призовка. За една Червена. Никога в живота си не съм чувала за такова нещо. Така че защо аз? Какво съм направила, за да заслужа това?
Като помисля по-добре, аз съм престъпница и вероятно смятана за терористка поради връзката си с Фарли. Усещам нервни бодежи по тялото, всеки мускул е напрегнат и готов. Ще трябва да бягам, въпреки че офицерите препречват вратата. Ще бъде истинско чудо, ако се добера до някой прозорец.