Човекът със сините кръгове

— Мислите ли, че бих се разбирал с нея? — попита Шарл.

— Не се безпокойте, едва ли ще я видите някога. Тя е все навън, все си търси лелеяния съпруг. А и вие не обичате никого, така че, както казваше майка ми, какво значение има?

— Вярно — каза Шарл.

Седмица по-късно, в четвъртък сутринта, откриха тапа от бутилка за вино на улица „Абе дьо Лепе“ и заклана жена, впила поглед в небето, на улица „Пиер и Мари Кюри“.

Въпреки шока Адамсберг не можа да не изчисли, че трупът е намерен в началото на транш втори, транша на лекомислието, но убийството е извършено в края на транш първи, сериозния транш.

Адамсберг обикаляше из стаята с не толкова занесено изражение, колкото обикновено, с вирната брадичка и полуотворена, сякаш задъхана уста. Данглар виждаше, че е загрижен, но не и концентриран. Предишният им комисар беше точно обратното — вечно потънал в мислите си. Предишният им комисар бе олицетворение на вглъбеност. Докато Адамсберг се оставяше да го продухват ветровете като дъсчена колиба — проветрява си мозъка един вид, помисли си Данглар. И вярно, че всичко, което влизаше в него през ушите, очите или носа — дим, цвят, шумолене на хартия — предизвикваше течение и отвяваше мислите му, като не им позволяваше да придобият някаква форма. Този тип, каза си Данглар, се заслушва във всичко и не обръща внимание на нищо. Четиримата инспектори дори вече свикваха да влизат и излизат от кабинета му по всяко време, без да се опасяват, че ще прекъснат нишката на каквото и да било. Данглар бе забелязал, че в някои моменти Адамсберг беше повече от всякога другаде. Когато си драскаше — не на сгънатото коляно, а опрял листчето на корема си, Данглар си казваше: ако сега му съобщя, че в момента една гъба е заръфала планетата и ще я ръфа, докато я докара до размерите на грейпфрут, няма изобщо да му направи впечатление. А това би било много страшно, понеже върху един грейпфрут не могат да се съберат много хора. Не се иска много акъл, за да се досетиш.