Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

— За какво?

— Разни неща.

— Разни неща?

— Нали се сещаш, Данте, неща.

— Какви например, Ари?

— Че двете ми сестри и брат ми са много по-големи от мен и как ме кара да се чувствам това.

— Колко са големи те?

— Сестрите ми са близначки. Не са еднояйчни, но си приличат На двайсет и седем са. Мама ги родила, когато била на осемнайсет

— Леле — възкликна той. — На двайсет и седем.

— Да, невероятно.

— На петнайсет съм, а имам три племеннички и четирима племенници.

— Мисля, че това е много яко, Ари.

— Повярвай ми, Данте, не е чак толкова яко. Даже не ми викат „вуйчо Ари“.

— А брат ти на колко е?

— На двайсет и пет.

— Винаги съм искал да имам брат.

— Да, ама все едно го нямам.

— Защо?

— Не говорим за него. Все едно е мъртъв.

— Защо?

— Той е в затвора, Данте. — Не бях разказвал на никого за брат си. Не бях казвал и думичка за него на друго човешко същество. Чувствах се зле, задето говорех за него.

Данте не каза нищо.

— Може ли да не говорим за него? — попитах.

— Защо?

— Това ме кара да се чувствам зле.

— Ари, ти не си направил нищо.

— Не искам да говоря за него, o’кей, Данте?

— О’кей. Но знаеш ли, Ари, имаш много интересен живот.

— Всъщност не — възразих.

— Всъщност да — каза той. — Поне имаш сестри и брат. Аз си имам само майка и баща.

— Ами братовчеди?

— Те не ме харесват. Мислят, че съм… малко различен. Те са истински мексиканци, разбираш ли. А аз съм нещо като… как ме нарече ти?

— Pocho.

— Точно такъв съм. Не ме бива в испанския.

— Можеш да го научиш — казах.

— Да го научиш в училище, е различно от това да го научиш вкъщи или на улицата. И е много трудно, защото повечето ми братовчеди са по майчина линия — и са много бедни. Мама е най-малката и наистина се е борила със семейството си, за да може да ходи на училище. Баща ѝ не смятал, че едно момиче трябва да ходи в колеж. А мама казала: „Начукай си го, все пак ще отида“.

— Не мога да си представя майка ти да каже „начукай си го“.

— Е, вероятно не е казала това — обаче намерила начин. Била много умна и успяла да завърши колежа, а после получила стипендия за научна работа, за да постъпи в университета в Бъркли. И точно там срещнала татко. Родил съм се някъде по това време. Те още следвали. Мама учела за психолог. Татко бил напът да стане професор по английски. Родителите на татко са родени в Мексико. Живеят в мъничка къща в източен Ел Ей, не говорят английски и притежават малък ресторант. Мама и татко сякаш са създали цял нов свят за себе си. Живея в своя нов свят. Но разбират и стария — света, от който са дошли — а аз не. Никъде не принадлежа. Това е проблемът.

— Принадлежиш — казах. — На мястото си си навсякъде, където отидеш. Просто си такъв.

— Никога не си ме виждал в обкръжението на братовчедите ми. Чувствам се като особняк.

Знаех какво е да се чувстваш така.