Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— Ако наистина не смяташ да се бориш за мястото, ще трябва да назнача подкомисия за избор на нов кандидат.
— Имаш куп кандидати и докато инфлацията е десет процента, а единственото решение на торите е да предлагат тридневна работна седмица, дори пудел с червена розетка ще спечели изборите.
— И именно затова не бива просто да се отказваш.
— Чу ли изобщо какво казах?
— Всяка дума. Но ако наистина си го решил, надявам се поне да си на разположение да съветваш онзи, когото изберем за кандидат.
— Гриф, какво толкова мога да му кажа аз, което ти да не можеш? Да си го кажем направо, ти организираше избори още по времето, когато носех къси панталонки.
— Но не като кандидат, това е уникален опит. Така че ще съпровождаш ли него…
— Или нея… — с усмивка рече Джайлс.
— …или дори нея — продължи Гриф, — докато обикаля улиците и именията?
— Щом мислиш, че това ще помогне, ще съм на линия винаги, когато имаш нужда от мен.
— От това може да зависи дали просто ще спечелим, или ще си осигурим достатъчно мнозинство, за да накараме торите да се изпотят здравата на следващите избори.
— Господи, лейбъристите са късметлии, че имат човек като теб каза Джайлс. Ще помогна с всичко, с което мога.
— Благодаря — рече Гриф. — Извинявай за избухването ми. Истината е, че открай време съм си циник. Предполагам, че върви с работата. Така че да се надяваме, че този път греша. Все пак имай предвид, че никога не съм си падал по приказките. Така че ако размислиш за кандидатирането, мога да задържа назначаването на комисия поне още две седмици.
— Никога ли няма да се откажеш?
— Не и докато има поне мъничък шанс ти да си кандидатът.
Докато седеше сам в първокласното купе на път за Труро, Джайлс обмисли внимателно думите на Гриф. Дали не жертваше цялата си политическа кариера за жена, която може и да не бе помисляла за него след Берлин? Дали не беше позволил на въображението си да надделее над здравия разум? П ако наистина срещнеше Карин отново, мехурът нямаше ли ла се спука?
Имаше също вероятност — голяма вероятност, която се опитваше да зарови колкото се може по-дълбоко, Карин да е била човек на Щази и просто да си е вършила работата; в такъв случай неговият агент ветеран щеше да се окаже не циник, а обикновен реалист. Когато „Пензанс Флайър“ влезе в гарата на Труро малко след шест, Джайлс още се чудеше.
Взе такси до „Мейсънс Армс“, където се бяха разбрали да се срещнат по-късно с Джон Пенгели. След като се регистрира, Джайлс се качи в стаята си и разопакова малкото си багаж. Изкъпа се, преоблече се и слезе в бара няколко минути преди седем, тъй като не искаше да кара бащата на Карин да чака.
Щом влезе в бара, забеляза някакъв мъж, седнал на масата в ъгъла. Нямаше да го погледне втори път, ако човекът не стана и не му махна.
Джайлс отиде при него и стисна протегнатата ръка. Нямаше нужди да се представят един на друг.
— Позволете да ви почерпя, сър Джайлс — каза Джон Пенгели с типичен западняшки акцент. — Местният битер не е съвсем за изхвърляне. Или предпочитате уиски?
— Половинка битер ще ми дойде добре — каза Джайлс, докато сядаше на малката, покрита с петна от бира маса.
Докато бащата на Карин поръчваше питиетата Джайлс се вгледа по-внимателно в него. Изглеждаше на около петдесет, може би петдесет и пет, макар че косата му вече бе побеляла. Сакото му „Харис Туийд“ бе доста износено, но все още му ставаше идеално, което намекваше, че не е натрупал много килограми от времето си в армията и че вероятно се упражнява редовно. Макар да изглеждаше сдържан и дори стеснителен, очевидно не беше непознат в района, защото един от местните, който седеше на бара, го поздрави като отдавна изгубен брат. Колко жестоко е, че трябва да живее сам, помнели си Джайлс, без жена му и дъщеря му да могат да дойдат при него — и то само защото са се родили от неподходящата страна на Стената.
Пенгели се върна след секунди с две половин пинти и постави едната пред Джайлс.
— Много мило от ваша страна, че предприехте такова дълго пътуване, сър. Надявам се да останете с чувството, че си е струвало.
— Моля, наричайте ме Джайлс и се надявам не само да станем приятели, но и да можем да си помогнем един на друг.
— Когато човек е стар войник…
— Не толкова стар — каза Джайлс и отпи от бирата си. — Не забравяйте, че и двамата сме служили в последната война — добави той, опитвайки се да го накара да се отпусне. — Кажете, как се запознахте с жена си?
— Стана след войната, докато бях разположен с британските части в Берлин. Бях ефрейтор в продоволствения склад, където Грета беше общ работник. Единствената работа, която могла да си намери. Явно беше любов от пръв поглед, защото тя не знаеше нито дума английски, а аз не знаех немски. — Джайлс се усмихна.